Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС-отм).

Образувано е по жалба Т. П. Д. против заповед № СА-03-07-47/26.10.2006 г. на областния управител на област В.Търново в частта, с която е оставено без уважение искането й за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация (ЗПГРРЛ). С жалбата е изразено общо недоволство от оспорваната заповед.

Ответникът по жалбата - областният управител на област В.Търново, не е изразил становище по нея.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Т. П. Д., заедно с Д. Х. К. са подали искане вх. № 94ДД-44/10.04.2006 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) на основание претърпяна репресия от лицето Х. С. К. до областния управител на област В.Търново. Според представеното по преписката удостоверение за наследници № 5351/06.04.2006 г. Т. П. Д. е негова законен наследник - низходящ от втора степен.

С обжалваната заповед № СА-03-07-47/26.10.2006 г. областният управител на област В.Търново е приел, че молителката Т. П. Д., в качеството й на внучка на репресираното лице, не попада в категорията правоимащи лица, изчерпателно посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ, поради което по отношение на нея не се е породило правото да получи еднократно обезщетение по реда на този закон. При тези мотиви административният орган е отказал да уважи предявеното искане от жалбоподателката. Жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. С. З. за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.) е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния...