Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Ф. У., гражданин на Р. Т., срещу решение № 714 от 01.04.2010 г. по адм. дело № 571/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът - директорът на дирекция "Миграция", не е изразил становище по касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Ф. У., гражданин на Р Турция, срещу заповед № ЗДМ 886/03.12.2009 г. на директора на дирекция"Миграция", с която на основание чл.42з, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Р България, му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Р България" за срок от 10 години. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда по н. о.х. д. № 20/2004 г. на РС М. Т. за извършено тежко умишлено престъпление на 10 години лишаване от свобода, като е освободен условно предсрочно на 03.12.2009 година. Със заповед № ЗДМ 884/03.12.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" спрямо Ф. У. е приложена принудителна административна мярка "експулсиране". С предложение № ХМ 12603/03.12.2009 г. на началник сектор при дирекция "Миграция" е посочено, че предвид факта на осъждане на лицето за умишлено престъпление, което според българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от три години и издадената заповед за експулсирането му, следва да му се наложи ограничителната мярка по чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 от АПК "забрана за влизане в Р България" за срок от...