Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Л. И-2016“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез пълномощника си адв.. Г, против решение № 2493/02.12.2019 г. по адм. д. № 860/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за липса на кумулативните предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ). По подробно изложени в жалбата доводи моли обжалваното решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. Претендира заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Агенция по вписванията в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител гл. юрк.. Г изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по искова молба на „Л. И-2016" ООД срещу Агенция по вписванията, като се претендират обективно съединени искове, както следва: главен иск за сума в размер на 1 124 648 лева, представляващи левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 575 023,45 евро - обезщетение за вреди, произтичащи от издадените от ответника неточни/грешни удостоверения за тежести с изх. № 21401/2017 г. и изх. № 21402/2017 г. на Служба по вписванията - София и двете издадени на 25.05.2017 г., представляващи платената цена по договор...