Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искането на Д.Д, И.Т и Т.Т, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 566/05.05.2020 г., постановено по адм. дело № 3198/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставено в сила решение № 13 от 12.11.2019г. по адм. д. № 8/2019г. по описа на Районен съд - Бургас. В искането са изложени обстоятелства, които могат да бъдат обобщени като основанията за отмяна по чл.239, т.5 и т.6 АПК.
Ответникът по искането - Общинска служба "Земеделие"- Бургас, не изразява становище по молбата за отмяна.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Четвърто отделение, като взе предвид данните по делото намира искането за отмяна за допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения:
Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, както бе посочено по - горе, изложените обстоятелства насочват към основанията за отмяна по чл.239, т.5 ит.6 АПК, въпреки че не са изрично формулирани като такива. В искането се сочи, че са нарушени основни права на неговите податели, а именно, правото на справедлив процес от независим и безпристрастен съд. Поддържа се и допуснато нарушение от съда на чл.22 от ГПК, на чл.117 от Конституцията на РБ, както и на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Основните аргументи на подателите на искането се свеждат до това, че един и същи административен съдия - Д. Г, при участието си в две различни административни дела - адм. д. № 642/2017г. и 3198/2019г. на Административен съд - Бургас, които са съответно дела от различни съдебни инстанции, е постановила все решения, които се преценяват като...