Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Р, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „С.Р“ със седалище и адрес на управление в гр. П., подадена чрез адв. Д.С, срещу Решение №173/16.06.2020 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело №634/2019 г., с което е била отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. №01-6500/4024 от 08.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което на основание чл. 19, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ (само Наредбата), е отхвърлена заявка за плащане за месец февруари 2019 г., рег. №04/14/020518/49124 от 11.03.2019 г. по схема „Училищно мляко“.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За да ги обоснове касаторът твърди, че съдът правилно е изяснил релевантните за спора факти, но неправилно е приложил материалния закон – чл. 11, ал. 1 от Наредбата, защото е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноските пред касационната инстанция.
След подаване на касационната жалба, поради настъпило правоприемство, поради смърт на физическото лице С.Р, делото е продължило с участието на новоконституираните страни и негови наследници по закон - М.Р, Н.Р и И.Р.
Ответната страна – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрисконсулт Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение, поради което следва да остане в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява, че Едноличен търговец с фирма „С.Р“ е подал заявка за плащане с peг. №04/14/020518/49124 от 05.03.2019 г. за месец февруари 2019 г. по Схема „Училищно мляко“ и Схема „Училищен плод“. Същият по – рано е бил одобрен за изпълнител по тези схеми по смисъла на чл. 10 от Наредбата, за срок от 3 учебни години, съгласно Акт изх. №01-6500/6521 от 27.09.2018 г. на Изпълнителния - директор на ДФЗ. Доставките е трябвало да бъдат извършени в одобрените учебни заведения, съгласно приложение №1 и приложение №2 към акта за одобрение. Поисканата финансова помощ е била в размер на 952.43 лева и начислен ДДС в размер на 190.49 лева.
Във връзка с така подадената заявка за плащане е била извършена проверка на основание чл. 18 от Наредбата, при която се установили несъответствия, за което заявителят бил уведомен с писмо изх. № 01-6500/2748 от 29.05.2019 година. В писмо вх. №02-140-2600 от 29.05.2019 г. заявителят твърди, че поради съвместен график с друг одобрен доставчик не е извършвал доставка на пастьоризирано мляко към всички учебни заведения.
Въз основа на горните данни, изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо изх. №01-6500/4024 от 08.07.2019 г., на основание чл. 19, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата, като е отхвърлил заявката за плащане за месец февруари 2019 година. Административният орган е мотивирал акта си с обстоятелството, че при разглеждане на заявката за плащане, от страна на търговеца – изпълнител по Схемата „Училищно мляко“, същият не е извършил доставка на прясно пастьоризирано мляко за всички заявени учебни заведения.
След като е установил правнорелевантните факти, Административен съд Перник е достигнал до извод, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган - упълномощен надлежно със Заповед № 03-РД/2553/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в законоустановената писмена форма по арг. от чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 АПК и съдържал необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Актът бил постановен при спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка е обсъдил и процедурата по разглеждане на заявки за плащане, която се съдържа в Раздел III на Наредбата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон административният съд е приел, че заявителят е допуснал нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата по отношение на заявката за плащане по Схема „Училищно мляко“.
За да се обоснове, е посочил, че заявителят бил одобрен по схемата за срок от три години, като доставките за 2018/2019 г. е трябвало да се осъществят по отношение на четири учебни заведения в приложение №2 към акта за одобрение. В този график е било записано, че едноличният търговец трябва да направи 25 доставки към всяко от четирите учебни завадения. По делото пред първоинстанционния съд са били представени и четири броя декларации по образец, издадени на основание чл. 18, ал. 3, т. 6 от Наредбата.
Същите са съдържали изявление от страна на директора на учебното заведение, за количеството млечни продукти, доставяни от едноличния търговец за месец февруари 2019 година. По графици на ЕТ „С.Р“ с вх. № 02-140-2600/2159 и вх. № 02-140-2600/2160, както и според приемателно - предавателни протоколи, едноличният търговец е доставял кисело мляко, краве сирене и кашкавал. Видно от представените по делото декларации на директорите на учебните заведения се установява, че за месец февруари 2019 г. доставката на прясно пастьоризирано мляко е била извършена от „М. Г. Б“ ЕАД. ЕТ „С.Р“ не е извършвал доставки на пастьоризирано мляко. По така посочените доводи и съображения първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу издаденото уведомително писмо на ДФЗ. Решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че делото е изяснено от фактическа страна, след обсъждане на приетите за относими и необходими доказателства за правилното решаване на спора. Мотивите в решението на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания административен акт се споделят от касационната инстанция, поради което тяхното съдържание не следва да се възпроизвежда отново.
Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал поддържаните от жалбоподателя съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Неоснователно е касационното му възражение за неправилно приложение на материалния закон. Видно от чл. 10, ал. 1 от Наредбата, в редакцията, относима към датата на издаване на Уведомителното писмо, по тази схема се разпределят млечни продукти, които са упоменати в списъка по приложение №3 към нея.
По - конкретно касае се за доставката на прясно пастьоризирано мляко, попадащо под номенклатурен код по КН 040120, кисело мляко, попадащо под номенклатурни кодове по КН 04031011 и - категория I, бяло саламурено сирене и кашкавал, попадащи под номенклатурен код по КН 0406. За едноличният търговец приживе и на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата (изм. ДВ. бр.19 от 5 март 2019 г.) е съществувало нормативно установено задължение да доставя мляко и млечни продукти в рамките на учебната година, като броят на доставките е до 50.
Най-малко 1/2 от доставките на всеки заявител са прясно пастьоризирано мляко или кисело мляко, като най-малко една доставка месечно е прясно пастьоризирано мляко. Когато доставчик по Схема "Училищно мляко" е производител, той доставя по схемата само продукти, които са произведени от него. По Схема "Училищно мляко" се разпределят най-малко 3 различни вида продукти месечно. В процесния период жалбоподателят не е доставил прясно пастьоризирано мляко към четирите учебни заведения, с което е нарушил чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Правилно съдът е приел, че не е предвидена нормативна възможност за доставчика по Схема „Училищно мляко" да „избере“ или да „прецени“, какви млечни продукти да доставя.
Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е препратил към невъзможност за избор или превъзлагане на дейности по доставката. Видно от доказателствата по делото се установява, че е налице съвместен график с друг одобрен участник „М. Г. Б “ЕАД. Всеки от двата графика е предвиждал по 25 броя доставки за всеки от двата доставчика по схемата, с общ брой 50 доставки, разпределени съответно по месеци и дни.
Целта на съвместния график е била да бъдат избегнати доставки на продуктите повече от 10 пъти месечно и да не се дублират датите на доставките за всеки един от тях, като по този начин се предотвратявало и надвишаването на дневният прием млечен еквивалент на ден на дете. Следователно, изискването за доставка на прясно пастьоризирано мляко всеки месец, трябва да бъде разглеждано, като задължение за всеки изпълнител на Схемата „Училищно мляко “.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата, за доставка на продуктите по чл. 10, ал. 1, заявителите трябва да използват собствени или наети с договор транспортни средства, разполагащи с устройства за поддържане на температурен режим, които осигуряват поддържане на хладилната верига, съгласно чл. 4, параграф 3, буква "г" от Регламент (ЕО) № 852/2004. Доставките трябва да се организират така, че да бъдат приети незабавно от отговорния персонал на учебното заведение и подредени за съхранение, без да се прекъсва температурният режим.
Видно от чл. 18, ал. 3, т. 7 от Наредбата, към заявката за плащане заявителите по схемите прилагат оригинал или заверено копие на документи, когато доставят продукти в училищата и са сключили договор по чл. 4, ал. 6, прилагат договора, документи, доказващи извършването на дейностите и първични счетоводни документи, включително документи, доказващи плащането по него На основание цитираните правни норми, договорът по чл. 10, ал. 4 от Наредбата е за наем на транспортно средство, а не за изпълнение по Схемата „Училищно мляко“.
С оглед гореизложеното, правилно Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 е отказал изплащането на процесната финансова помощ по заявката за плащане, тъй като е установил неспазване на изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. от Наредбата. Изпълнителят по Схема „Училищно мляко“ не може да избере кои от продуктите посочени в приложение №3 от Наредбата да достави, както и не се освобождава от задължението да ги достави съобразно одобрения график.
При този изход на спора, своевременно направената претенция от страна на ответника по касация, за присъждане на сторените по делото разноски, следва да бъде уважена. Предвид обема на осъществените процесуални действия по делото от страна на представителя на ответника, на последния се присъжда сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изтъкнатите аргументи касационната инстанция приема, че не са налице твърдените в жалбата основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №173/16.06.2020 год. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело № 634/2019 година.
ОСЪЖДА М.Р, с [ЕГН], Н.Р, с [ЕГН] и И.Р, с [ЕГН], всички от [населено място], да заплатят общо на Държавен фонд „Земеделие“, гр. С., бул.“Ц. Б III“ №136 сумата от 100 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.