Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Л., представляван от пълномощника адв. Л.А, против Решение № 478/27.10.2020 г., постановено по адм. д. № 361/2020 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменен изричен отказ, обективиран в писмо, изх. №ПП-196/13.08.2020 г. на кмета на О. Л, с което е отказано на Н.Г да бъде вписана като кандидат за "личен асистент" на съпруга си Г.Г по реда на Закон за личната помощ по нейно Заявление № 188/06.08.2020 г.; преписката е изпратена на кмета на община Л. за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката съобразно мотивите на решението с указания по тълкуване и прилагане на закона и е осъдена община Л. да заплати на Н.Г, деловодни разноски в размер на общо 510 лв.

В касационната жалба и в писмена защита по делото се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда относно неприложимостта на Националната класификация на професиите и длъжностите/НКПД/ - 2011 г., приложимостта на § 8 от АПК и протоворечието на отказа с целта на Закон за личната помощ, както и за нарушения на чл. 171, ал. 4 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено като претендира и присъждане на разноски.

Ответникът Н.Г от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д.Ц, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният...