Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.П, чрез адв.. С, срещу решение № 3584/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 4847/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлен изцяло предявения от лицето иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-4332-000335 от 19.02.2016 г., отменено с влязло в сила решение от 24.11.2016 г. по адм. дело № 9637/2016 г. по описа на СРС, с което са му наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, както и от незаконосъобразни действия, изразяващи се в отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС (СУМПС) за периода от 04.02.2016 г. до 16.12.2016 г., като неоснователен и недоказан по основание и размер.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на ново, с което се уважи исковата претенция на ищеца.
Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк.. Г, в представени по делото писмени бележки и в съдебното заседание ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил исковата претенция на Д.П, доколкото по делото е безспорно установено наличието на отменено с влязло в сила решение НП, както и настъпили от него неимуществени вреди за ищеца. По отношение на размера на дължимото обезщетение счита, че следва...