Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаП. П. по адм. дело № 6406/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” /ГД „ИОКН”/ на Министерство на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Страхилова, против решение № 378 от 05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 805/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено негово разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против наложената от него принудителна административна мярка.

Ответникът, „К енд Л“ ООД, със седалище и адрес на управление с. Доспей, община Самоков чрез процесуалния си представител адвокат Картунова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-област се е развило по жалбата на К енд Л ООД против Принудителна административна мярка (ПАМ) № 33-00-700 от 16.07.2020 г. на Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата, поправена с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в приложена ПАМ № 10-00-24 от 26.10.2020 г.

С оспорената пред съда принудителна административна мярка на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а и ал. 2, както и чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКН, е разпоредено с цел възстановяване с ремонт на обект: архитектурно -строителен недвижим паметник на културата „Г. К. къща“, на д-р И. К., ул. „Ц. Б. III № 98/бул. „Б. Х. в кв. 323, пл. № 2321, с идентификатор 65231.908.306 следното:

1. В 6 (шест) месечен срок от получаване на настоящата Принудителна административна мярка, собственикът Фирма К енд Л ООД, да възложи изготвянето на инвестиционен проект - графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на ремонтни дейности, за възстановяването на архитектурно -строителен недвижим паметник на културата „Г. К. къща, на д-р И. К., ул. „Ц. Б. III № 98/бул. „Б. Х. в кв. 323, пл. № 2321, е идентификатор 65231.908.306, като проектът да бъде авторизиран от лице вписано в публичния регистър на Министерство на културата, по чл. 165 от ЗКН и да бъде изготвен в съответствие е изискванията на Наредба № 4 от 21.12.2016 г. на МК на МРРБ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервативно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности (обн. ДВ, бр.105/30.12.2016 г.).

2. В посочения 6 (шест) месечен срок, изготвената проектна документация за ремонт на „Г. К. къща, на д-р И. К., ул. „Ц. Б. III №98/б. ул. „Б. Х. в кв. 323, пл. № 2321, с идентификатор 65231.908.306, да бъде внесена за разглеждане в НИНКН и съгласуване от МК, по реда па чл. 83 и чл. 84 от ЗКН.

3. В 3 (три) месечен получаване на положително съгласувателно становище по реда на ЗКН, собственикът Фирма К енд Л ООД да предприеме действия, по реда на регламентираната в ЗУТ процедура за ремонт на сгради. Строителните дейности да започнат при първа възможност, за което Министерството на културата да бъде своевременно уведомено.

От фактическа страна наложената мярка се основава на сигнал на изп. директор на „Самел-90“ АД , собственик на съседен имот, до НИНКН от 16.08.2019 г .

С обжалваното решение административният съд е отменил принудителната административна мярка, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него ПАМ. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение.

Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им.

Обжалваната пред съда ПАМ се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН съгласно която, при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки, дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Мярката е издадена и на основание разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКН.

Разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКН предвиждат задължения за собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности да, полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване нормите на този закон и актовете по прилагането му и да съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че адресатът на ПАМ е уведомен за започналото административно производство, тъй като такива доказателства в представената по делото преписка не се съдържат.

Същественото в случая е, че не се установява от доказателствата по делото от собственика на обекта, недвижим паметник на културата да е поискано осигуряване на достъп до имота с цел оглед и съдействие за изпълнение на задълженията му по чл. 193, ал. 1 от ЗКН, съгласно която: 1. Лицата, спрямо които се извършва проверка по чл. 192, ал. 1 са длъжни да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти; 2. оказват съдействие на длъжностните лица при упражняване на техните правомощия; 3. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства. Следователно правилно е прието в обжалваното решение, че е наложена ПАМ при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на външен оглед, от който не следват направените изводи за състоянието на сградата – наличие на конструктивен проблем, които не основават и конкретно предписаните действия по възстановяването и. Дадените с оспорената ПАМ задължителни предписания към дружеството собственик, основани на предположения за наличие на нарушения в конструкцията на сградата недвижима културна ценност са незаконосъобразни при установеното в хода на делото, че тя се нуждае от текущ ремонт.

Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Закона за устройство на територията за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 се изпълняват след съгласуване по реда на ЗКН с изключение на теренната консервация. Следва да се отбележи, че сред дейностите по ал. 1 е и извършването на текущ ремонт, който ремонт също подлежи на съгласуване според чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ ЗКН, какъвто обаче (ако е дължим) не е предписан с оспорената пред съда ПАМ.

При посоченото по-горе съдържание на ПАМ неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е разпоредено изготвяне на инвестиционен проект, който е предпоставка за издаване на разрешение за строеж, без да е установено такава необходимост.

Безспорно собственикът на сграда недвижима културна ценност дължи поддържането и в добро състояние по посоченото изискване на чл. 71, ал. 1 , т. 1 ЗКН, което задължение в случая не е изпълнено. Това обаче не може да основе законосъобразност на конкретната принудителна административна мярка, доколкото дадените с нея предписания не намират опора в установеното по делото действително състояние на сградата.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 1080 лева е неоснователно. По делото не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с който между страните да е определен размер на дължимо се възнаграждение на процесуалните му представители за правна защита по делото и именно този договорен размер да е заплатен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378 от 05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 805/2020 г. по описа на Административен съд София-област.

ОТХВЪРЛЯ искането на „К енд Л“ ООД, EИК[ЕИК] за присъждане на разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. П. п/ Албена Радославова