Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. И. Г. срещу определение № 5481, постановено в закрито заседание на 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 3422/2014 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав.

Ответницата К. П. Д. поддържа становище за процесуална допустимост на частната касационна жалба, но по същество счета, че е неоснователна.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:

С определението, предмет на обжалване състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. Г. срещу определение от 12.11.2013 г. по гр. дело № 61399/2011 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя /в частна жалба вх. № 1023941 от 25.06.2013 г. в СРС/ за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, като неоснователна. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в молбата за възстановяване на срок не са спазени изискванията на чл. 64, ал. 2 ГПК и чл. 65, ал. 1 ГПК – не са релевирани /още по –малко доказани/ особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Съдебният състав на въззивната инстанция е констатирал, че такива обстоятелства не се посочват и в частната жалба. Изложено е още, че в производството пред Софийски градски съд не може да се обсъжда дали указанията на Софийски районен съд за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване са правилни и е посочено, че такова обсъждане може и трябва да стане само при разглеждане на вече депозираната частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. За ирелевантно за законосъобразността на обжалваното определение въззивният съд е приел и въпросът, дали и кога районният съдия се е произнесъл по искане за отвод.

Първият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран, както следва:

„1.Разпореждането на първоинстанционния съд за определяне на държавната такса за разглеждане на въззивна жалба съставлява ли правораздавателен акт на съда, подлежащ на обжалване по реда на инстанционния контрол, или е акт по администриране на делото, при която дейност ex lege се прилага Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК? ”

Както се вижда от съдържанието на цитирания текст въпросът не е относим към мотивите на Софийски градски съд, в които се разглежда основателността на молба по чл. 65, ал. 1 ГПК, съответно наличието на предпоставки по чл. 64, ал. 2 ГПК. Характеристиката на разпореждането за определяне на държавна такса не е била предмет на процесуалноправния спор и въззивният съд не е формирал правни разрешения в тази насока. Цитираният в приложението въпрос, като неотносим към мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция определение не формира общо основание за допускане на касационно обжалване.

Следващият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е със следното съдържание:

„2. Незаконосъобразно разпореждане на съда относно определяне на такса за въззивно обжалване, очевидно в нарушение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, препятстващо развитието на делото, представлява ли непредвидено и особено обстоятелство, което страната не може да преодолее, и позоваването на него в хипотезата на чл. 65 от ГПК следва ли да се разглежда от въззивния съд? ”.

Въззивният съд е посочил, като неотносим към предмета на процесуалноправния спор въпроса за правилността на указанията на Софийски районен съд за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. За това по този въпрос, както и по поставения в приложението втори въпрос, цитиран по - горе не са формирани правни разрешения във въззивното определение. Въпрос, по който съдът не е приел правни разрешения не може да формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно и по него не е налице основание за допускане на касационен контрол. Същевременно във връзка с решаващите изводи на въззивния съд по приложението по чл. 64, ал. 2 ГПК частният жалбоподател не е релевирал в приложението към частната жалба правен въпрос, който същият е длъжен да посочи и обоснове и чието съдържание е разяснено с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, в което е посочено /т. 1/, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. С оглед липсата на общо основание не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. В случая частният жалбоподател е възпроизвел нормативния текст на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което не съставлява посочване и мотивиране на основание за допускане на касационно обжалване.

Частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на определението.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на определение № 5481, постановено в закрито заседание на 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 3422/2014 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: