Председателят на Върховния съд е сезирал на основание чл. 212 ГПК ОСГК при Върховния съд да издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 117 ГПК, във връзка с противоречивата практика на Върховния съд, IV гражданско отделение, по въпроса: възможно ли е ищецът да привлече в делото нов ответник, без да се е отказал от иска си против първоначалния ответник по предявения иск. В решение № 418 от 10.03.1955 г. по гражданско дело № 1141/1955 г., IV гражданско отделение, било прието, че чл. 117 ГПК не е пречка да бъде привлечен нов ответник, който да отговаря наред с първоначалния ответник, а в решение № 1809 от 21.08.1955 г. по гражданско дело № 4252/1955 г. е прието обратно - че не е допустимо привличане на нов ответник, ако първоначалният не бъде освободен.

Оправдава се фактически твърдението в предложението на председателя на Върховния съд, че съществува противоречие в практиката на IV гражданско отделение на същия съд по поставения въпрос. Докато с решение № 418 от 10.03.1955 г., а също и в решения № 928 от 21.04.1954 г. и № 98 от 03.12.1955 г. се приема, че е възможно да бъде привлечен наред с първоначалния ответник нов такъв и че чл. 117 не е пречка за това, в решение № 1309 от 21.07.1955 г. се приема обратно - че не се допуска привличането на нови ответници по делото, ако не са освободени старите, както и че чл. 117 ГПК изисквал обезателно спазване на това условие.

Кръгът на лицата, които се обхващат от процесуалното отношение, се определя от ищеца, тъй като в исковата молба той показва срещу кого насочва иска си. За същия съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК съществува възможност до приключване на първото заседание по делото да оттегли иска си, без за това да е необходимо съгласието на ответника. Тази възможност се дава на ищеца, тъй като е допустимо, поради недостатъчно изясняване на фактическите обстоятелства по делото или поради други причини, той да не е можел първоначално да определи дали да предяви иска, или против кого да го насочи. За да се избегне обаче едно неоправдано разтакаване на ответника, правото на ищеца да оттегли иска си е ограничено със срок, след изтичането на който същото може да стане със съгласие на ответника. Целта на ГПК - да даде правилно разрешение на възникналите между страните спорове, не би била осъществена, ако не се позволи да се извърши промяна в някоя от страните по делото, без да бъдат насочени страните към водене на нов процес. Съобразно с това чл. 117, ал. 1 ГПК допуска до приключване на устните състезания по делото в първата инстанция заменяване на някоя от страните с друго лице. За да стане това обаче, е необходимо съгласието на страните в процеса, а също и на лицето, което встъпва като страна вместо тази, която излиза. При наличността на такова съгласие процесуалното отношение между останалата страна и встъпилото лице се създава още с подаването на исковата молба. По силата на чл. 117, ал. 2 ГПК съгласието на ответника не е необходимо, ако ищецът се откаже от иска си спрямо него. Това положение произтича от разпоредбите на чл. 119, ал. 2 на същия кодекс, според които ищецът може без съгласие на ответника да се откаже от своя иск. Отказът има за последица невъзможността ищецът да предяви наново иска си спрямо същия ответник, поради което съгласието на последния да бъде привлечен нов ответник е безпредметно. За да стане заменяването обаче, е необходимо съгласието на новия ответник, като и тук искът срещу този нов ответник ще се счита предявен с подаването на исковата молба. Законът допуска заменяването на стария ответник, който е съгласен да излезе от процеса, с нов да стане и без съгласие на новия ответник, с тази разлика, че искът срещу такъв ответник съгласно чл. 117, ал. 3 ГПК ще се счита предявен, след като му се връчи препис от исковата молба. В изтъкнатите до тук случаи се има предвид заменяването на една страна с друга. Текстът на чл. 117 ГПК обаче не урежда положението, когато ищецът желае да насочи иска си и към друг ответник, без да освобождава от участие в делото първоначалния ответник. Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, намира за правилно становището, застъпено в решение № 418 от 10.03.1955 г.; а също и в решения № 928 от 21.04.1954 г. и № 98 от 03.12.1955 г. на IV гражданско отделение, според което чл. 117 ГПК не забранява възможността ищецът да привлече в делото друг ответник наред с първоначалния. Напротив, като се вземе предвид, че чл. 123 ГПК дава възможност на съда да съедини в едно няколко дела, ако те са между същите страни или ако има връзка между тях, следва да се приеме, че съдът може да допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния такъв, за да бъде разрешен спорът с едно решение при положение, че това няма да затрудни значително разглеждането на делото. И в този случай обаче е необходимо да съществува връзка между отговорността на първоначалния и новия ответник. Без съществуването на такава връзка привличането на нов ответник не е допустимо, тъй като това ще внесе едно неоправдано усложняване на процеса. Няма обаче оправдание при съществуване на такава връзка да не се допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния такъв. Разбира се, че освен това е необходимо спорът да е подсъден на същия съд и да подлежи на разглеждане по реда на едно и също производство. Като се изхожда от установените в чл. 117 ГПК положения, следва да се приеме, че привличането на нов ответник може да стане във всяко положение на делото в първата инстанция. Също не е необходимо съгласието на новопривлечения в делото ответник. Но искът срещу него винаги ще се счита предявен, откакто същият получи препис от исковата молба. Установяването на възможността ищецът да може да привлече в делото нов ответник наред с първоначалния е в пълно съгласие с установената в чл. 117 и 123 ГПК цел - спорните правоотношения между страните, изтъкнати по-горе условия, да бъдат разрешени в едно дело.