Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" срещу решение № 2326 от 29.04.2020 г. по адм. д. №13739/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменен отказ от верификация по предявено искане за плащане № 12/31.10.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление", обективиран в писмо изх. № BG05SFOP001-3.002-0001-C06-M111 от 18.11.2019 г., с което на Националния институт на правосъдието, в качеството му на бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-3.002-0001-C01/11.11.2016 г. е отказана верификация на извършен разход в размер на 600 лв. по подадено искане за плащане № 12 от 31.10.2019 г. и е върната преписката на административния орган за издаване на нов акт спри спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост.

Неправилно съдът приел ЗСВ като специален закон, с който са определени правилата за допустимост на разходите по ОПДУ / Оперативна програма "Добро управление" / по отношение на преподавателската дейност на НИП, когато НИП е бенефициер по ОПДУ, същите се съдържат в ПМС 189/2016 г. Счита, че разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ПМС 189/2016 г. е в унисон със законодателните промени, обнародвани с ДВ, бр. 49 от 2018 г. в ЗСВ, с които са предвидени правомощия на директора на НИП да определя самостоятелно със заповед преподаватели, които са съдии, прокурори, следователи и съдебни служители. Сочи, че ЗСВ не урежда правоотношението с изборните членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на Висшия съдебен съвет, не е указано, че с тях се сключва договор за услуга и в тази връзка по отношението на тях следва да се прилага...