Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Й.Л, срещу Решение № 334 от 15.01.2020 г., постановено по адм. д. № 5882 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) за сумата над 300,00 лв. до пълния предявен размер от 2261,70 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска (30.05.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди като последица на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-2972 от 11.12.2018 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място].

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на всички касационни основания по посочената разпоредба – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът постановил решението в обжалваната част без да съобрази всички факти и обстоятелства по делото. Не взел предвид доказания по делото факт, че [фирма] използвало превозното средство в стопанската си дейност, както и договора с [фирма] от 11.12.2018 г. Не отчел, че в самия договор за наем изрично е уговорено, че наетото превозно средство ще се използва за служебни нужди на наемателя. Неправилни са и изводите на съда, че не са налице претърпени вреди, свързани с плащането на месечния наем в размер на 1166,67 лв. (за 25 дни, в които камионът не е ползван), тъй като той бил нает с цел реализирането на печалба от използването му за товарни превози, които да компенсират наемната цена и да осигурят...