Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. В. Х. – Колев от гр. А., против решение № 83/17.01.2011г., постановено по адм. дело № 1063/2010г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 106/30.04.2010г. на директора на Районно управление „С”ЕООД, за което е сключен договор за възлагане на управление. С решение № 205 по протокол №28/16.07.2010г. на Общински съвет /ОбС/ гр. Л. жалбоподателят е освободен от длъжността управител на дружеството, като решението е изпратено на жалбоподателя, но се е върнало невръчено с бележка, че не е потърсено, впоследствие е връчено на лицето лично на 10.02.2010г. Административният орган е отказал да отпусне обезщетението по болничния лист на основание чл. 42, ал. 3 КСО, като е приел, че жалбоподателят няма право на парично обезщетение след изтичане на 75 дни след прекратяване на правоотношението като управител на дружеството. Съдът е приел, че прекратяването на правоотношението е настъпило на датата на вземане на решението на ОбС - гр. Л., който е едноличен собственик на капитала на дружеството и решението е взето в кръга на правомощията му по чл. 21, т. 9 ЗМСМА. Посочил е, че съгласно чл. 63, ал. 5 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ управителите на общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, се определят от собственика след проведен конкурс и при възлагане на управлението се сключва особен вид граждански договор, т. нар. мениджърски договор, който е разновидност на мандатния договор. Доколкото не са предвидени специални правила за този договор, за него важат общите правила по ЗЗД относно основанията за прекратяване, сред които е оттеглянето на поръчката от доверителя. Това е юридическият факт, който прекратява договорните отношения. Според съда вписването в търговския регистър на оттеглянето на овластяването и заличаването на управителя са обстоятелства, които следват вече прекратения договор за управление и правилото на чл. 141, ал. 6 ТЗ не намира приложение в случая.
Съдът е изложил съображения, че актът за прекратяване на мандата на управител на лечебно заведение не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, поради което в случая е влязъл в сила на датата на постановяването му и на тази дата е настъпил неговият конститутивен ефект. Настъпило е едно от основанията по чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЛЗ, според което общото събрание на съдружниците, акционерите или член - кооператорите на лечебните заведения може да прекрати договора за управление и контрол преди изтичане на срока по договора при извършването на действия или бездействия на лицето, довели до вреда на лечебното заведение. Предвид тези съображения съдът е направил извода, че правоотношението на жалбоподателя по договора за възлагане на управление е прекратено на датата на постановяване на решението на ОбС гр. Л. – 16.07.2009г. и затова 75-дневният срок по чл. 42, ал. 4 КСО за ползване на парично обезщетение по болничния лист, е изтекъл на 01.10.2009г., следователно правилно е отказано отпускане на обезщетение по болничния лист.
Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е безспорно, че Л. Х. В. – Колев, касатор в настоящото производство, е назначен за управител на „С”ЕООД с решение №106 по протокол №14/11.09.2008г. на ОбС – гр. Л., въз основа на което е сключен договор за възлагане на управление от 01.10.2008г. С решение № 205 по протокол №28/16.07.2010г. на ОбС гр. Л. същият е освободен от длъжността управител на дружеството. От страна на Л. К. са представени няколко последователни болнични листове за временна неработоспособност в РУСО гр. П., последният от които болничен лист сер. А 2008, №3058798, издаден на 12.01.2010г. за периода от 11.01.2010г. до 10.02.2010г. За този болничен лист е отказано изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 42, ал. 3 КСО по съображения, че срокът на неработоспособността е след изтичане на 75 дни от прекратяване на договора за възлагане на управление.
В разпоредбата на чл. 42, ал. 3 КСО, посочена като основание за отказа за отпускане на обезщетение, в приложимата за периода редакция, съгласно ДВ, бр. 35/2009г., е предвидено, че когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, служебни правоотношения по изпълнение на военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Предвид събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че правоотношението между ОбС – гр. Л. и касатора Л. К. по договора за възлагане на управление на „С”ЕООД е прекратен на датата, на която общинският съвет е взел решение за предсрочно освобождаване от длъжност. Това решение е в кръга на правомощията на ОбС по чл.
21, т. 9 ЗМСМА и е взето при упражняване на правата на общината като едноличен собственик на капитала на дружеството, като ОбС осъществява функциите на общо събрание по чл. 135, ал. 1, т. 1 чл. 136 и чл. 137, вр. чл. 147 ТЗ. Това решение на
общинския съвет не представлява властническо волеизявление на административен орган, същото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правораздаване. Решението не представлява разпореждане на орган на власт в това му качество, а е волеизявление от гражданскоправен характер на собственика на капитала в еднолично търговско дружество. Общинският съвет, като упражняващ правата на общината - собственик на капитала, има право да избира управители съответно – да ги освобождава при наличие на предвидените в закона или договора условия. Затова, правилен е извода на първоинстанционния съд, че волеизявлението за прекратяване на договора за възлагане на управление, направено от общинския съвет е породило правни последици на датата, на която е постановено. Издаването на заповед от кмета на общината съгласно чл. 44, ал.1, т. 7 ЗМСМА, както и вписването на това решение в търговския регистър са действия по изпълнение на вече взетото решение на ОбС, поради което същите не са меродавни за определяне на датата на прекратяване на правоотношението. Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ няма значение за случая, тъй като тя е предназначена да защити интересите на трети добросъвестни лица, които са се доверили на вписването в регистъра относно управителя на съответното дружество.
Предвид изложеното, при преценката дали е налице хипотезата на чл. 42, ал. 3 КСО съдът правилно е преценил, че считано от датата на решението на ОбС за прекратяване на договора за възлагане на управление е започнал да тече 75-дневният срок за изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. Правото
на парично обезщетение за временна неработоспособност предполага съществуването на осигурително правоотношение, което според чл. 10 КСО възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО
и продължава до прекратяването й, и това право на обезщетение продължава 75 дни след като осигуряването е прекратено
. Предвид изтичането на този срок в случая правилно е отказано отпускане на обезщетението.
По изложените съображения, изводите на съда са правилни, не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция .
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 83/17.01.2011г., постановено по адм. дело № 1063/2010г. по описа на Административен съд гр. П.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. А.Д.