Производството е по реда на чл. 33 и следващи от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.

Образувано е по касационна жалба от Б. П. С., в качеството й на упълномощен юрисконсулт в Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна против решение № 164 от 16.02.2006 г. постановено по административно дело № 1685 по описа за 2005 година на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което по жалба на М. В. Т. от гр. В. е отменена заповед № А3-61 от 05.08.2005 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр. В., с която е потвърдена заповед № 15/10200/42831 от 27.07.2005 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., с която е отказана месечна семейна помощ за дете по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Отказът на административния орган е мотивиран с отсъствието на предпоставките на чл.3, т.5 от ЗСПД - жалбоподателката е руска гражданка и е прекратно действието на Спогодбата между България и бившите републики на СССР, считано от 01.01.2005година и липсва сключен международен договор между България и Русия за социално обезпечаване. Навеждат се касационни основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. В съдебно заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответната страна по касационната жалба в писмено възражение оспорва изтъкнатите доводи за незаконосъобразност и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание прокурорът от ВАП В. М. изразява становище, че постановеното съдебно решение е правилно, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл.3, т.3 от ЗСПД, а не на т.5 от същия член, както незаконосъобразно е приел административния орган.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл.33, ал.1 от ЗВАС четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество на наведените от касатора отменителни основания, съобразно чл.39 от ЗВАС, касационната жалба се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството по чл.33 от ЗАП пред Варненския окръжен съд е била заповед № 15/10200/42831 от 27.07.2005г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” – гр. В., с която на жалбоподателката е отказано отпускане на месечна помощ за детето й Б. И. Т., считано от 01.07.2005 г, на основание прекратяване действието на Спогодбата за социално обезпечаване между България и бившите републики на СССР и при приложение на чл. 3, т.5 от Закона за семейни помощи за деца. Обжалвана по административен ред пред по-горестоящия административен орган същата е потвърдена със заповед № А3-61 от 05.08.2005 г. на директора на РДСП - гр. В. по съображенията изтъкнати в първоначалния административен акт. В производството по обжалването й Варненския окръжен съд е приел, че са налице отменителни основания по чл. 41, ал.3 от ЗАП - обжалваната заповед на административния орган е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и е отменил същата

За да постанови този резултат ВОС е стигнал до правния извод, че приложима за случая е нормата на чл.3, т.3 от ЗСПД, при хипотезата на която е подвел спорния фактически състав по делото. В мотивите на решението съдът е посочил, че детето Б. И. Т. е българска гражданка по произход и по месторождение (бащата И. Б. Т. е български гражданин от гр. В.), а майката М. В. Т. е руска гражданка. След прекратяване на брака между рожденните родители, считано от 22.07.2002 г., детето образува семейство с майката по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗСПД

и това семейство по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД не може да бъде определено като "семейство на чужди граждани" по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД. Изложени са съображения, че правото на детето да получава помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД произтича от обстоятелството, че като българска гражданка Б. И. Т. попада в приложното поле на чл.3, т.3 от ЗСПД (т.5 е приложима по отношение на деца на постоянно пребиваващи в РБ чужди граждани)

Постановеното от Варненския окръжен съд решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.

Отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата (чл. 47, ал. 1 от Конституцията). Освен това Конституцията на Р. Б. е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал.1). Чужденците, които пребивават в Р. Б. имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство (чл. 26, ал. 2 Конст.). С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца. Текстът на чл.3, т.3 ЗСПД изрично сочи, че право на семейни помощи за деца имат семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната. Същественото в случая е, че детето е български гражданин, живее и е отглеждано в България.

Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано с чл. 3, т. 5 ЗСПД. Хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД визира семействата на чужди граждани, в които и децата са чужди граждани. На тези семейства е признато право на семейни помощи за деца само ако това е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна.

По делото няма спор за факти. Спорът е дали след прекратяване на брака между жалбоподателката и бащата И. Б. Т., който е български гражданин, съставът на семейството е такова на чужди граждани по смисъла на чл.3, т.5 от ЗСПД, което изключва правото на получаване на семейни помощи за детето Б. И. Т., която е българска гражданка. Тя не може да бъде поставена в по - неблагоприятно положение само поради обстоятелството, че родителите й са се развели и след развода съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката М. В. Т., видно от удостоверение на Варненския РС по гр. д.№ 683/2002 година. Вярно е, че бащата вече не е съпруг и член на семейството при подаването на молбата - декларация, но въз основа на това административният орган прави незаконосъобразен извод, че съставът на семейството вече изключва правото за получаване на семейни помощи за дете. Защото в хипотезата на чл. 3, т. 3 ЗСПД е визирано "семейство, в което единият родител е български гражданин", а не е визирано "семейство, в което единият съпруг е български гражданин". Бащата на детето продължава да бъде негов родител и това обстоятелство не може да бъде променено. С развода е прекратен бракът му с майката и той е престанал да бъде съпруг, но при неоспорено бащинство той продължава да бъде и винаги ще бъде родител на детето. А самото дете също продължава да бъде българска гражданка и развода на родителите не променя отношенията на произход и родство, което изключва хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, защото не е налице "семейство на чужди граждани". Налице е семейство, което се състои от майка - чужда гражданка и детето й - българска гражданка и това семейство по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД не може да бъде определено като "семейство на чужди граждани" по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД.

В чл. 9, ал. 4 ЗСПД (изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) изрично е уредена хипотезата на прекратен брак поради развод, при която месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Конкретният казус изцяло попада под тази разпоредба и като е

постановил решението си в същия смисъл Варненският окръжен съд не е нарушил закона.

Не са налице отменителни основания по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК поради което обжалваното решение №

164 от 16.12.2006 г. по адм. д.№ 1685/2005 г. на Варненския окръжен съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.40, ал.1 Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 16.12.2006 г. по адм. д.№ 1685/2005 г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. Г./п/ М. А. С.П.