Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. П., чрез процесуалния му представител адвокат П. К., против решение № 73/03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 678/2012 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 4-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-240-6500/4154/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/. Изложени са доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон на обжалваното решение и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Неправилно е определен процента на наддеклариране от административния орган и СТЕ. Касаторът сочи, че не е бил уведомен и не е имал възможност да участва в извършените му проверки и това е нарушило правото му на защита. Претендира отмяна на решението на съда и на уведомителното писмо, с което му е отказано финансово подпомагане и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован не изразява становище по касационната жалба

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 73/03.01.2013 г. постановено по адм. дело № 678/2012 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на П. В. П.” срещу Уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/4154/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. по СЕПП за претендираната сума от 4257.14 лв, а по СНДП е оторизирал изцяло исканата сума от 816.64 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1474.54 лв. по СЕПП. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма.Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно–техническа експертиза, която е установила наддеклариране в размер на 8,01ха, което представлява 52,49% спрямо допустимата площ. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя съществено изчисленията, направени от ДФЗ - РА, доколкото установеното наддеклариране по СЕПП от административния орган/52.99%/ и установеното от заключението на вещото лице наддеклариране/52.49%/ попадат в хипотезата над 50% от общозаявените площи. Не е налице основание за финансово подпомагане, като в съответствие с § 3 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията. Законосъобразно административният орган е отказал на земеделския производител исканата сума от 4257.14 лв по СЕПП и му е наложил санкция за бъдещ период в размер на 1474.54 лв. Постановеното решение е правилно.

Неоснователни са оплакванията на касатора.Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. При осъществен подробен анализ на релевантните факти и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент на наддекларирането, надвишаващ 50% по СЕПП. Съгласно чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г.,ако разликата между декларираната и установена площ е по-голяма от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, като за срок от три години сумата се приспада при евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ.Правилно на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление, в частта му относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 9 БЗС с обща площ 23.27 ха. О. С. за национални доплащания на площ/СНДП/ за 5 БЗС с обща площ 8.16 ха правилно е изплатена цялата претендирана сума от 816.64 лв, тъй като не са установени недопустими за подпомагане площи. Изводите от извършените проверки на административния орган се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза. При така установената недопустима за подпомагане площ, правилни и в съответствие със закона са изводите на съда във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Съгласно член 28 от относимия за случая РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година, административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва извода за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл.30 от Регламент № 1122/2009г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т.е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В конкретния случай по заявлението на П. П. е извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, съгласно чл.30 от Регламент № 1122/2009г. на Комисията . Изводите от тези проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза, като липсва каквото и да било основание тези изводи да не бъдат възприети от съда.

По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 73/03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 678/2012 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 4-ти състав Решението е окончателно Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Б. Ц. Б.Ц.