Производството е по реда на чл. 33 – 40 от ЗВАС във вр. с чл. 119 от КСО.

Образувано е по касационна жалба на директора на РУ „Социално осигуряване” - В. Т. срещу решение № 96 от 24.02.2006 г., постановено по адм. дело № 647/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което са отменени негово решение № 76/17.08.2005 г. и потвърденото с него разпореждане № 878/17.06.2005 г. на ръководителя на отдел „Пенсии” при РУСО – В. Т..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК и се иска неговата отмяна.

Ответникът - И. И. К., не се явява и не се представлява. По делото е постъпило възражение срещу касационната жалба, с което същият иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, VI отделение, след като прецени наведените доводи във връзка с доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да отмени решение № 76/17.08.2005 г. на директора на РУСО – В. Т., първоинстанционният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение № 34639/27.04.2005 г. на Дирекция „Информация и архив” към МВР безспорно се установява, че по отношение на ответника по делото е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, а именно същият със заповед на министъра на вътрешните работи от 1945 г. е бил въдворен за срок от 6 месеца в ТВО – Перник по политически причини. По изложените причини съдът е приел, че незаконосъобразно осигурителният орган е отказал на И. К. отпускане на добавка към пенсията по чл. 9 от ЗПГРРЛ.

Така постановеното решение е правилно, липсват основания за отмяната му.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ лицата, въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани в периода 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. получават към пенсията си месечна добавка в определен размер в зависимост от продължителността на репресията. Обстоятелството от значение за възникване на правото се удостоверява по реда на чл. 4, ал. 2 и 3 от с. з.

В конкретния случай спорът се свежда до това дали И. И. К. е удостоверил с предвидените в закона средства, че е бил репресиран по политически причини.

Настоящата инстанция намира за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че представеното пред осигурителния орган удостоверение № 34639/27.04.2005 г. на Дирекция „Информация и архив” към МВР представлява достоверно писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗПГРРЛ. Касае се до официален документ, в който изрично е посочено, че лицето И. И. К. от гр. С. е било въдворено със заповед на министъра на вътрешните работи от 1945 г. в ТВО – Перник за срок от 6 месеца по политически причини. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗПГГРЛ спрямо ответника по делото, тъй като безспорно е установено, че продължителността на репресията е била 6 (шест) месеца.

Следва да се отбележи, че неоснователни се явяват възраженията, изложени от настоящия касационен жалбоподател, че по делото не е удостоверено фактическото изтърпяване на репресията, тъй като липсвали документи, които да посочват началната и крайната й дата. Безспорно е, че в удостоверението, издадено от МВР, не са посочени точните начална и крайна дата на въдворяването на лицето в ТВО – Перник. Това обстоятелство обаче няма отношение към факта на осъществяването на репресия срещу И. К. чрез въдворяването му в трудово-възпитателно общежитие и нейната продължителност, която изрично се установява от удостоверение № 34639/27.04.2005 г. на Дирекция „Информация и архив” към МВР.

С оглед на изложеното и тъй като не са налице отменителните основания, визирани в разпоредбата на чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - VI отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 24.02.2006 г., постановено по адм. дело № 647/2005 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. Г./п/ М. А. М.М.