Производството е по чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по две касационни жалби - на Национална експертна лекарска комисия и на ОУ “В. А.” гр. В. срещу решението от 10.10.2005 г. по адм. д. № 1079/2003 г. по описа на СГС, Административна колегия, ІІІ-ти “Е” състав. И в двете касационни жалби са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

О. Н. Г. М. от гр. В. моли решението да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна РУ “Социално осигуряване” гр. В. не е взела отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Последните са постъпили в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално са допустими, а разгледани по същество се явяват основателни.

С решението от 10.10.2005 г. по адм. д. № 1079/2003 г., СГС, Административна колегия, ІІІ-ти “Е” състав е отменил Експертно решение № 0452 от 29.12.2002 г. на НЕЛК в частта, с която са отменени болнични болнични листове № № 1683728, 1683730, 1683733, 1683738 и 1683743. Съдът е приел за установено, че атакуваното Експертно решение е издадено от материално компетентен орган, в състав определен съобразно водещата диагноза – НЕЛК по психични болести и при спазване на процесуалните правила. По делото е останало неизяснено доколко констатацията на административния орган, че болничните листове, издадени от неврологична-психиатрична ЛКК при “Медицински център-І” ЕООД гр. В. с диагноза “депресивна невроза” е правилна. Но процесните болнични листове имат задължителните реквизити, посочени в НЕР и представляват официален документ, констатиращ осигурителния случай – общото заболяване. Наличните пропуски от административен характер, допуснати от ЛКК не следва да водят до неблагоприятни последици за освидетелстваното лице, каквато последица е отмяната на болничните листове. С нормите на чл. 48, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НЕР се създават задължения за органите извършващи експертиза на работоспособността, а не за лицата, чията работоспособност се изследва. Направен е окончателния извод, че атакувания административен акт се явява незаконосъобразен в частта, с която са отменени процесните болнични листове.

Решението, предмет на касационен контрол е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че при издаването на процесните болнични листове са били нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. т. 2 и 3 от НЕР, изискващи резултата от клиничния преглед да се вписва в личната амбулаторна карта на болния. Чл. 9, ал. 1 от НЕР изисква ЛКК да вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед.

Решаващият състав на СГС е констатирал наличие на нарушение на цитираните текстове на НЕР, но въпреки това е направил извода, че независимо от тези нарушения болничните листове, които съдържат всички реквизити надлежно документират временната нетрудоспособност. Този правен извод противоречи на нормите на чл. чл. 5 и 9 от НЕР. Цитираните норми, които очертават правомощията на лекуващия лекар и на ЛКК са от императивен характер.

Именно, посочените по-горе в настоящите мотиви пропуски в медицинската документация на Младенова, са изисквали изясняване на действителното здравословно състояние на жалбоподателката по първоначалното дело към момента на издаване на отменените с Експертно решение № 0452 от 29.12.2002 г. на НЕЛК болнични листове. Изводи в тази връзка не могат да бъдат направени без наличието на съдебно –медицинска експертиза, тъй като изискват специални знания в областта на медицината, които не са от компетентността на съда - чл. 157, ал. 1 ГПК. Това е така, защото преценката на вписаната диагноза, на обективния статус, на диагностициране на остри заболявания, които от медицинска гледна точка обективират или не състояния на временна неработоспособност за точно определен период от време и респ. издаване на болнични листове безспорно изискват специални знания в областта на медицината. В тази връзка неправилно съставът на СГС е отменил определението си за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Нарушени са разпоредбите на чл. 157, ал. 1 и чл. 186 от ГПК.

Допуснатите от лекарите нарушения при оформяне на медицинската документация на пациентката действително не обуславят работоспособност, което по същество означава отмяната на болничните листове, ако обективно такава не е налице. Неправилната преценка на здравословното състояние на пациента към момента на издаване на болничните листове е основание за отмяна на решението на НЕЛК. Това е така защото експертните решения на НЕЛК имат двояка правна природа. Те са административен акт и наред с това съдържат експертиза на работоспособността. Само нарушенията в един от компонентите обуславят отмяната на тези решения. Но това може да бъде установено единствено от съдебно-медицинска експертиза, тъй като се касае до специални знания, с каквито съдът не разполага. Ето защо отмяната на определението за назначаване на съдебно-медицинска експертиза е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, което процесуално нарушение обуславя отмяната на обжалвания съдебен акт. Делото следва да бъде върнато на СГС за разглеждането му от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 10.10.2005 г. по адм. д. № 1079/2003 г. по описа на СГС, административна колегия, ІІІ-ти “Е” състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.