Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. А. И. от гр. Р. срещу заповед № ЛС-05-5 от 20.02.2007 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарното наказание “уволнение” и на това основание е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 146, т. т. 3 и 4 от АПК и се иска отмяната й.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк.. Е. оспорва жалбата и пледира за неоснователност.

Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на жалбоподателя и приложените доказателства по административната преписка и в производството пред съда, намери за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят И. А. И. е заемал длъжността началник сектор "Арести" в областното звено "Изпълнение на наказанията" гр. Р.. Уволнен е за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение" - неспазване на реда за охраната и изолацията на задържаните лица в арестните помещения на следствения арест Русе; неизпълнение на функционалните му задължения и безотговорно неспазване на изискванията, касаещи организацията и реда за охрана, правата и задълженията на надзорно-охранителния състав в следствените арести и занижен контрол, с което поведение е създал реална предпоставка за подготовка и извършване на бягство на задържано в ареста лице. С поведението си е нарушил задълженията си по длъжностната характеристика, по Етичния кодекс за поведението на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), ЗМВР и ППЗМВР. Заповедта за дисциплинарно уволнение е основана на чл. 20, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), чл. 227, ал. 1, т. 10 вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР,...