Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Д. Д. от с. С. П., общ. Велинград, против решение № 614/ 04.12.2012 г. по адм. д. № 471/2012 г. на Административен съд – Пазарджик. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено.

Ответникът по жалбата - кметът на община В., редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Не е установено по надлежния ред, че процесният имот е общинска собственост. Представеното решение на Общински съвет – Велинград, не е достатъчно за доказване на това обстоятелство. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОБС имотите, частна държавна собственост, за които са предвидени визираните мероприятия, преминават в собственост на общината и за тях е необходимо да се съставят актове за общинска собственост. В случаите на съставени актове за държавна собственост и непроведени действия за отписването им като такива, същите запазват правната си сила, съгласно § 4 от ПЗР на ППЗДС.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Д. Д. от с. С. П., общ. Велинград против заповед № 662/19.05.2012 г. на кмета на община В., с която е наредено на жалбоподателя да освободи общински имот, който владее и държи без основание. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на община В. е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, включваща подробни и ясни мотиви. Установил е наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОбС,...