Производството по делото е образувано на основание чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/.

П. Х. В. от с. Ч., община Ч. бряг е обжалвал решение на управителя на област с административен център Плевен № РД-13-02/11.01.2005 г., с което е било прекратено производството по искането му за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Направено е оплакване за незаконосъобразност на административния акт и е поискано да бъде отменен. В хода на съдебното производство жалбоподателят е починал и като негови правоприемници са конституирани наследниците му Я. Д. Ж. - съпруга и Х. П. В. - син, които поддържат жалбата.

Ответникът - управителят на област П. не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна, а заповедта на областния управител - законосъобразна. Алтернативно поддържа становище за отмяна на заповедта, в случай, че бъде взета предвид законодателната промяна, съгласно която областния управител е компетентен да се произнесе по направеното искане.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

П. Х. В. e подал заявление от 23.06.2004 година до управителя на област с административен център Плевен за изплащане на еднократно обезщетение съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Към молбата си е приложил свидетелство за съдимост №3072/16.12.1991 година на Районен съд Червен бряг, от което се установява, че е осъден с присъда № 1/13.03.1945 година по наказателно дело №1/1945 година за престъпление по чл. 2, т. 7, 8 и 10 от Наредбата - закон за съдене на виновниците, на 10 години строг тъмничен затвор и 10 000 лева глоба, както и свидетелство за съдимост №3073/1991 година на същия съд за смъртна присъда на баща му Х. В. М. по посоченото наказателно дело.

С обжалваното решение №РД-13-02/11.01.2005 година управителят на област П. е прекратил административното производство поради недопустимост на искането, тъй като заявителят не попада в кръга на правоимащите лица по § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и е пропуснал срока за подаване на заявление.

Решението е било издадено от компетентния административен орган по чл. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица при спазване на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /обн. ДВ, бр. 50 от 25 юни 1991 г., изм. ДВ, бр. 52 от 28 юни 1994 г./ лицата, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са: осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., чиито деяния са амнистирани; осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания; осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието; въдворените в трудово-възпитателни общежития, лагери и други подобни места; интернираните, изселваните и заселваните по административен ред; изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си. За да получат обезщетение, тези лица е трябвало да подадат искане до Министерството на финансите в петгодишен срок от влизане в сила на закона. Със закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация /ДВ, бр. 12 от 2004 г./ е била дадена възможност за получаване на обезщетения от друга категория лица, които до този момент не са били включени в кръга на правоимащите. Това са реабилитираните лица по чл. 2, т. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ, бр. 12 от 13.02.2004 г./ - български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз и техните наследници - деца, съпруг, родители, братя и сестри, както и братята и сестрите на репресираните лица съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗПГРРЛ, при условие че искане за такова обезщетение не е предявявано или изплатено на реабилитираното лице или на други негови наследници - деца, съпруг или родители, в законоустановения 5 - годишен срок. Тези лица имат право да направят искане за изплащане на еднократно обезщетение пред областния управител по последното местоживеене на репресираното лице в тригодишен срок от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация /ДВ, бр. 12 от 2004 г./.

С изменението на чл. 2 от ЗПГРРЛ /обн. в ДВ, бр. 29 от 05.04.2005/ е създадена нова т. 9 на ал. 1, съгласно която имат право на еднократно обезщетение лицата, които са осъдени от Народния съд 1944 - 45 година, които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са били отменени по реда на надзора. Тези лица съгласно §11 от ПЗР на ЗИД ЗПГРРЛ могат да предявят искането си в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Когато лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, 8, 9 и 10 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или братя и сестри, когато няма други наследници - арг. от чл. 3, ал. 1 от закона, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда получаване на обезщетение за неимуществени вреди от наследниците на лицата, чиито присъди са били изпълнени, или са безследно изчезнали след 12.09.1944 година. В случая приживе П. Х. В. е подал искане на 23.06.2004 година, когато разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ не е бил в сила и срокът по § 11 от ПЗР на същия закон не е започнал да тече. В хода на съдебното производство е настъпила цитираната законодателна промяна, като жалбоподателят е починал и е оставил за наследници съпруга и син, които имат право да претендират обезщетение.

Поради това настоящият състав счита, че следва да се приеме, че подаденото заявление е в срока по §11 от ПЗР на ЗИД ЗПГРРЛ и попада в хипотезата на чл. 2, ал. 11, т. 9 от закона. Решението на областният управител следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган, който следва да поиска от наследниците доказателства дали е налице съдебна реабилитация или отмяна на присъдата по реда на надзора, както и да извърши проверка за настъпила амнистия. След преценка на тези обстоятелства органът следва да признае или да откаже правото на обезщетение на наследниците на починалия П. Х. В..

Предвид на изложеното, прекратяването на административното производство се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

Воден от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42, ал. 3 от ЗАП, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №РД-13-02/11.01.2005 година на областния управител на област П..

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Я. П. Д. и Х. П. В., съгласно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Т. Р. М.М.