Образувано е по жалбата на Г. И. М. подадена чред процесуалния му представител адвокат Д. И. М. от САК против заповед за изземване по чл. 80, ал.1 от ЗДС на областния управител на област С.. Иска отмяна поради нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че ползва имота на правно основание. Фактическите и правни основания са неточни и непълни, защото е настанен правомерно със знание на областния управител за извършената 1993 г. продажба на семейно жилище, апаратаментът представлява единственото жилище за семейството му. Не се намира в трудовоправни отношения с област С., но не имал такива и при настаняването 2000 г. когато жилището от ИА"АДИС" при МВнР е предоставено, с Решение №752 от 16.11.2000 на МС, за управление на областния управител. Продажбата извършил с цел да се снабди със собствено жилище, но не по негова вина строителната фирма не е изпълнила договора за строителство. Тези обстоятелства са били известни както на Изпълнителна агенция "АДИС", с която е имал трудовоправни отношения така и на областния управител. Твърди, че плаща месечната цена редовно, наемодателят приема плащането. Страда от тежко заболяване и няма възможност да разреши жилищния си проблем, ако бъде изваден от апартамента.

Ответната страна областният управител на област С. е изразил писмено становище в придружителното писмо, с което е изпратена администраятивната преписка, което се поддържа и в с. з. от процесуалният представител юрк.. С., че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 80, ал. 4 от ЗДС, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е започнало служебно по инициатива на областния управител на област С. с писмо №94ГГ/8 от 05.06.2006 г., с което жалбоподателя е уведомен, че наемното правоотношение за жилището, частна държавна собственост - апартамент № 7, намиращ се в гр. С., ж. к. "О"АДИС") са били сключени последователно два срочни наемни договори да жилището, предмет на изземване - първият е от 16.12.1996 г. за срок от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., вторият е от 28.08.1997 г. със срок от 01.08.1997 г. до 01.08.2000 г. С телеграма, известие за доставяне от 12.08.2000 г., Агенцията за дипломатически имоти в страната (която е правоприемник на БОДК) е уведомила Миков, че в съответствие с решение на жилищната комисия към МВнР договорът за наем се прекратява и в едномесечен срок жилището следва да се освободи. С решение №752 от 16.11.2000 на МС жилището, било в управление на БОДК - ИА"АДИС", е предоставено за управление на областния управител на София. На 22.12.2000 година областния управител на област С. сключил с Миков договор за наем на същото жилище, въпреки че последният не е служител на областната администрация. Като основание за отдаването под наем е посочен прекратеният вече наемен договор от 28.08.1997 г. с БОДК. Съобразно чл. 24, ал. 2 от ППЗДС отм. , но в сила към датата на издаване на заповедта, Г. М. и съпругата му са представили в областната администрация декларация за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние, в които не са декларирали притежавания от тях недвижим имот (към 13.03.1990 г.) и не са посочили извършена разпоредителна сделка, а такава, видно от н. а. №86/1993 г. на нотариус при СРС е била изповядана на 25.10.1993 г.

При така изяснената фактическа обстановка, Върховният административен съд , ІІІ отделение, намира, че жалбата е неоснователна:

Съгласно чл. 80, ал.1 от ЗДС имот държавна собственост, който се владее или държи без основание се изземва въз основа на заповед на областния управител. Основанието по смисъла на чл. 80, ал.1 от ЗДС е наличието на създадена по волята на страните или по силата на закона правна връзка за ползване на имот държавна собственост. След като такава липсва, е налице хипотезата на чл. 80, ал.1 от ЗДС и областният управител има правомощието да изземе апартамента. Сключеният между страните наемен договор е безсрочен, но е предвидена договорна клауза (Раздел V, чл.14, т.17) за прекратяването му без предизвестие, когато намателят не отговаря на условията за предоставяне на жилище под наем, т. е. не отговаря на изискванията на чл. 24, ал.1, т. 3 от отменения ППЗДС. Договорът е прекратен едностранно без предизвестие на основание чл. 238 от ЗЗД с изявлението достигнало до наемателя на 07.06.2006 г. обективирано в писмо изх.№ 94ГГ/8 от 05.06.2006 г. Затова след прекратяване на наемното правоотношение е преустановено и действието на наемния договор считано от получаване на уведомлението - 07.06.2006 година. След тази дата ползването на апартамента е без основание. Изложените в жалбата и поддържани в писмената защита на повереника адвокат Митков съображения, относно сключването на наемния договор при знание на областния управител за жилищните проблеми на Миков и по-специално за разпоредителната сделка с жилищния имот, притежаван от семейството, към датата на сключване на наемния договор, не променят правните изводи за наличие на предпоставките на чл. 80, ал.1 от ЗДС за изземване на обекта.

Заповедта е издадена от компетентен орган и на основание предвидено в закон и жалбата е неоснователна. Издадена е при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Г. И. М. от гр. С., ул."Букет", бл. 4а, вх.А, ет.2, ап.7, подадена чрез процесуалният му представител адвокат Д. И. М. от САК, съдебен адрес: гр. С.-1000, ул. "Позитано" № 32, вх.Б, ет.2, против заповед № 15-186 от 07.08.2006 г. на областния управител на област С..

Решението подлежи на обжалване от страните в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Г. Х. Й.К.