О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 473

гр.София, 11.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 574 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. В. против решение № 73 от 15.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 202 по описа за 2018 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 198 от 20.04.2018 г. по гр. д. № 3190 по описа за 2017 г. на Видинския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора против „Мони транс 2011“ ЕООД искове за заплащане на 9 108 лв. трудово възнаграждение за периода от месец септември 2014 г. до месец юни 2016 г. и мораторна лихва върху него над 1,70 лв. до пълния размер от 1934,31 лв.

Касаторът твърди, че решението на Видинския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните проблеми:

I. Относно допустимите доказателства, с които работодателят може да установи изпълнението на задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение. Конкретните въпроси според касатора в случая са:

1. Каква доказателствена стойност има документ за банков превод, в който изрично е посочено основанието за извършването му?

2. Каква обвързваща сила за страните по трудово...