Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 10.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. С ЧЛЕНОВЕ:С. К

Р. Я

при участието на секретаря Е. П

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 4824 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молбата на В. Т. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № IV-103/17.01.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд по в. гр. д.№1471/2017г., с което е потвърдено решение №1087/21.07.2017г. на Бургаския районен съд по гр. д.№6235/2016г., с което е отхвърлен предявеният от нея против О. Б иск за приемане за установено, че О. Б не е собственик на имот с идентификатор №.............. по КККР на [населено място].

Поддържа се, че след влизане в сила на решението на Бургаския окръжен съд молителят се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: план на [населено място] от 1926г. и 1936г.; скица на част от държавен път Б.-Малко Т.-С.-Ц.-С.-Е.; скици на имота,; позволителен билет от 11.09.1964г.; заключение по изготвена частна техническа експертиза, изготвена от инж.Т. П.; техническа експертиза на инж.Ж. П. Ж.. Излага съображения, че от представените с молбата за отмяна планове от 1926г. и 1936г., както и от заключенията на правоспособните технически експертизи, е видно, че кв.А. на север граничи с езерото Вая, като отстоянието на последната [улица]-70 метра, а е възможно това отстояние да е било и повече. Това според молителя налага извода, че към момента...