Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№16705/01.10.2010г.,подадена от М.-К. Я. В.,чрез пълномощника й адвокат А. С. С.,против решение № 2099/06.08.2018г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение-10 състав, постановено по в. гр. д.№5210/2017г. по описа на съда, с което се отменя решение №4431/19.06.2017г. по гр. д.№789/2014 по описа на Софийски градски съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Р. С. П. против М.-К. А. В.:

-главен иск с правно основание член 42 б.”б” във вр. с чл.24 от ЗН и член 579 ГПК,имащ за предмет да се обяви за нищожно нотариално завещание №1,т.І1рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариална камара, район на действие-Софийски районен съд, с което М. Н. С.-поч.28.01.2009г. е завещала на своята внучка М.-К. Я. В.,4/6 идеални части от апартамент №5,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещение с площ 48,14 кв. м,ведно с избено помещение №5 с полезна площ 4,26 кв. м,ведно с 2,022 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището:изток-апартамент на семейство Г.,запад-апартамент на семейство М.,север-стълбище и от юг- [улица],за краткост „процесното завещание”,поради това, че завещателят не е положил подпис, а е оставил отпечатък от палеца на дясната ръка;поради това че завещателят не е изявил устно волята си, както и че същата не е била записана така, както е изявена, поради това, че завещанието не е било прочетено в присъствие на свидетелите и нотариуса;

-евентуален иск по чл.43,ал.1,б.”а” във вр. с чл.13 от ЗН,имащ за предмет унищожаване на процесното нотариално завещание №1,т.І,рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус вписан под №274 в регистъра на Нотариална камара, район на действие-Софийски районен съд, поради това че е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава/да разбира свойството и значението на извършеното/,поради заболяване;

-втори евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН,имащ за предмет намаляване на завещателното разпореждане, извършено с нотариално завещание №1,т.І,рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус вписан под №274 в регистъра на Нотариална камара, район на действие-Софийски районен съд, до размера необходим за попълване на запазената му част и вместо него е постановено:

ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖНО на основание чл.43,б.”б” във вр. с чл.24 ЗН и чл.579 ГПК нотариално завещание №1,т.І,рег.№1368,дело №1/20.01.2009г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариална камара, район на действие-Софийски районен съд, с което М. Н. С.-поч.28.01.2009г. е завещала на своята внучка М.-К. Я. В.,4/6 идеални части от апартамент №5,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещение с площ 48,14 кв. м,ведно с избено помещение №5 с полезна площ 4,26 кв. м,ведно с 2,022 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището:изток-апартамент на семейство Г.,запад-апартамент на семейство М.,север-стълбище и от юг- [улица],а на избеното помещение:изток-мазе на семейство Г.,запад-мазе на семейство М.,север-стълбище и от юг [улица],поради това, че завещателят не е изявил устно волята си, която е материализирана в писмения текст на завещанието.

В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като се иска неговата отмяна.

Ответника по касационната жалба Р. С. П. в писменото си становище, депозирано по делото, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

С решаващите си мотиви, въззивният съд, предвид изискванията, съгласно разпоредбата на член 24 ЗН,според което нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели, при което завещателят устно изразява своята воля на нотариуса, който я записва, след което прочита завещанието в присъствието на свидетелите, като означава и мястото и датата на съставянето му, след което същото се подписва от завещателя, свидетелите и от нотариуса, и ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието, последният е приел за установено с доказателствата по делото, че нотариусът е посетил адреса с предварително изготвен и отпечатан проект на нотариално завещание, както и необходимите за това декларации, но не по молба на лицето, посочено като завещател, а на нейния син, който е родител на лицето, в чиято полза е завещателното разпореждане.Съдът е взел предвид данните по заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, която обяснява невъзможността на завещателя да се подпише с психически нарушения на вниманието, забавен темп на мисловния процес, невъзможност за абстрактно логическо мислене, отслабване на фиксационната памет, нарушение на способността за се изгражда поведенчески модел и способност да се защитава, които констатации е посочил, че се подкрепят и от показанията на свидетелката И. Н. А.,с непосредствени възприятия за посещението на нотариуса в дома на М. Н. и за тежкото й здравословно състояние, определено като безсъзнателно и че не е могла да съобрази прочетеното от нотариуса завещателно разпореждане.При анализа на доказателствата по делото и тяхната преценка, съдът е стигнал до извода, че терминалното здравословно състояние на лицето М. Н. С. е било пречка да формира и изразява валидно каквато и да е воля, поради което не е могла да остави саморъчно завещание, както и не е изявила устно волята за разпореждане, материализирана в писмения текст на оформеното нотариално завещание в посочения обем-данните за гражданското състояние на лицето, в полза на което е разпореждането, обема на прехвърляното право, пълната индивидуализация на обекта на правото.Наред с това, съдът е отбелязъл, че по делото е установено, че проектът на нотариалното завещание е бил прочетен в присъствието на двамата свидетели, а поради невъзможността да го подпише завещателят, последният с активното съдействие на нотариуса, който е взел ръката му е оставил отпечатък от палеца на дясната ръка.В резултат на това, съдът е стигнал до извода, че волята, която е материлизирана в писмения текст на нотариалното завещание не е на завещателя и последният не я е заявил устно, както и физически не е бил в състояние да я изяви в посочения обем.

В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към касационната жалба, касаторът твърди, че е налице хипотезата по член 280,ал.1,т.1 ГПК.

В първата част от изложението се посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, относно:1.дали е необходимо при устно изявяване на волята си завещателят да направи конкретна индивидуализация на посочения в нотариалния акт апартамент, описан по местонахождение, застроена площ, съседи и т. н или е достатъчно да посочи само отделни белези, които позволяват идентификацията му, както и 2.дали води до изменение волята на завещателя и до недействителност на нотариалното завещание добавянето в същото на пълното описание на имота, който въпрос според касатора е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС-решение по гр. д.№4176/2017г. на ВКС,ІІ го, постановено в производство по реда на член 290 ГПК.

Формулираният в точка първа правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, тъй като не е обусловил правните изводи на съда.Съгласно изискванията в разпоредбата на член 24 ал.2 ЗН завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, следователно задължението на нотариуса е да възпроизведе или дословно да напише волята на наследодателя, след което прочита завещанието в присъствието на свидетелите, както и извърши посочените в същата отбелязвания.Очевидно, не са предвидени никакви изисквания от закона относно задължения на завещателя, свързани с индивидуализация на завещавания имот, освен това да изрази устно своята воля.

По отношение на втория въпрос, с оглед изложеното в решаващите мотиви, такъв не е разрешаван, а видно от тях в нотариалното завещание в случая, подробната индивидуализация на завещания имот е отразена като продиктувана от завещателя в този й вид, за което и въззивният съд е приел, че с оглед на здравословното състояние на завещателя, това не би могло да бъде неговата устно изразена воля, която е следвало нотариуса да запише в нотариалното завещание.

Във втората част от изложението си, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно:какви доказателства и доказателствени средства са необходими, за да се обори материалната доказателствена сила на свидетелстващ документ;кой носи доказателствената тежест за нейното оборване и какво доказване следва да се извърши;какви процесуални действия следва да извърши съдът в случаите, когато служебно се произнася за спазването на императивни правни норми;какви мотиви следва да изложи в случаите когато не кредитира показанията на свидетели, както и на тези, които приема за достоверни.

Касационният съд намира, че първите два горепосочени въпроса, са разрешени в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС,отнасящи се до приетото с мотивите на въззивното решение, че е осъществено пълно и главно доказване от ищеца, поради което е съдът стигнал до извода, че предявеният иск е основателен.

По отношение правомощията на съда служебно да следи за спазването на императивни правни норми, съгласно посоченото като трети въпрос от касатора, в случая с предвиденото в член 24 ал.2 ЗН,този въпрос е разрешен в съответствие, както с цитираната съдебна практика на ВКС,така и със задължителната такава –ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,а именно по отношение задължението на нотариуса да запише изразената от завещателя воля, така както устно е изразена от последния, което не е налице според приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Също така, с оглед изложеното в последните, съдът се е произнесъл и съобразно приетото със съдебната практика на ВКС относно изискването да обсъди всички доводи и възражения на страните, доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, като е посочил обосновавайки се, видно от мотивите, кои от тях кредитира и кои не.

С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2099/06.08.2018г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия,10 състав, постановено по в. гр. д.№5210/2017г. по описа на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: