Производството

е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 от Данъчния процесуален кодекс, вр. с §5 ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на "Автоуспех-3" ООД, с. С., чрез управителя С. Г. срещу решение от 7.04.2005 година, постановено по адм. дело №3564 по описа за 2004 г. на ІІІ-е състав на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №26 от 15.09.2004 г. на ТДД-Благоевград, с което е потвърдено съобщение №7 от 14.07.2004 година на ДП Благоевград за определяне на данъчни задължения по чл.57 ал.4 от ДПК за 2002, 2003 и 2004 г. година в размер общо на 9780 лв., от които за довнасяне - 4995 лв. и лихва 233,82 лв. Твърди, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК и иска да бъде отменено като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП-гр. Б.д изразява мнение за неоснователност на касационната жалба в писмено становище от 23.10.2006 година.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените касационни основания, с оглед разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС. Разгледана по същество е неоснователна.

Градският съд е разгледал решение №26 от 15.9.2004 г. на ТДД-Благоевград, с което е потвърдено съобщение №7 от 14.07.2004 година на ДП Благоевград за определяне на данъчни задължения по чл.57 ал.4 от ДПК за 2002, 2003 и 2004 година в размер общо на 9780 лв., от които за довнасяне - 4995 лв. и лихва 233,82 лв. За да отхвърли жалбата е приел, че текста на чл.31 ал.5 от ЗОДФЛ...