Производството е по чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искане на кмета на Столична община, представляван от адв.Д.Павлова, за отмяна на влязлото в сила решение № 102 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 4189/2009 г. на Административен съд - София-град, ІІ адм. отделение, 26 състав.
В молбата за отмяна се твърди, че в атакуваното съдебно решение е допусната техническа грешка, а не фактологическа такава, поради което е налице хипотезата на чл. 7, ал. 1 АПК, отнасяща се до действителните факти от значение за случая, тъй като имота ПИ 1605 в кв. 72а, м. Витоша ВЕЦ "Симеоново" е собственост на физическите лица Н. С. И. и Е. В. Т. и не е част от активите на юридическото лице "Макси І" АД. И тъй като АПК не предвижда на това основание отмяна на решението на съда, то е налице непълнота на закона и предвид правомощията на ВАС, решението следва да бъде отменено.
Върховният административен съд - ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта на искането за отмяна намира, че също е направено от надлежна страна, участвала в процеса и в срока по чл. 240 АПК. Налице е и правен интерес от искането, тъй като атакуваното съдебно решение е неблагоприятно за нея.
Съгласно изискванията на чл. 212, ал. 1 АПК молителя е следвало да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на решението и в какво се състои искането. В молбата за отмяна обаче изрично се сочи, че това е в правомощията на съда.
Отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънредно средства за защита срещу порочни съдебни актове. Като такова производство, съдът не може служебно да констатира съответните пороци и сам да сочи правното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Това е задължение на страна, искала отмяна. Допусната техническа грешка може да се поправи от съда, постановил решението по...