Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. , приложим на основание параграф 5, ал.4 ПЗР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП против решение № ІІ - 6/31.01.2007 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), втори административен състав, постановено по адм. д. № 684 по описа за 2006 г. на този съд, в частта отменяща РА № 0200157/04.04.2006 г. на ТД на НАП - гр. Б. в частта, потвърдена с решение № РД - 10 - 228/05.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Б., в частта над определения за доначисляване ДДС на "Е. Б." АД - гр. Б. за данъчните 2000 и 2001 г. в размер на 4 123,28 лв. до пълния размер на ДДС за доначисляване за 2000 - 2002 г. в размер на 29 769,48 лв. и с която са определени лихви за просрочие в размер на 19 273,94 лв. (с изключение на лихвите върху доначислените 4 123,28 лв. ДДС съобразно експертното заключение) и в частта за разноските. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.209, т.2, т.3 АПК, съставляващи недопустимост и неправилност на съдебното решение поради произнасяне свръхпетитум, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, небоснованост. Касаторът обосновава недопустимостта на съдебния акт с обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изяснил дали дружеството е обжалвало РА и във връзка с констатациите относно реализацията на рибното брашно, чийто размер не е разграничен и от вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ). В нарушение на чл.157, ал.3, чл.188, ал.1, ал.2 и на чл.189 ГПК БОС не обсъдил представените по делото доказателства и заключението по ССчЕ. Касаторът счита, че е допустимо данъчната основа да бъде по...