Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на П. А. Д. като управител на ЕТ "П. Д." гр. В. против решение № 34/11.01.2010 г. по адм. д. № 470/2009 г. на Административен съд гр. В. като неправилно поради нарушение на материалния закон и обществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответната страна - община гр. В. чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба с искане да се присъдят разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец против заповед № 931/10.08.2009 г. на кмета на община гр. В., с която е постановено на основание чл. 65 ЗОС да бъде иззет общински терен по изложени съображения, че същата е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съиответствие с посоченото правно основание. Решението е правилно.
Съдът е установил правнорелевантните за спора факти наличие на прекратен наемен договор между жалбоподателя и общината, поради неизплатена наемна цена за период от една година (от януари 2008 г. до януари 2009 г. в размер на 5385,80 лв), поради което е приложена законосъобразно разпоредбата на чл. 87 във вр. с чл. 232 от ЗЗД съобразно клаузите на т. т. 4.4 и т. 5.3 от сключения наемен договор, като е изпратено предизвестие с писмо № 7000-15199/30.01.1999 г. Така установените безспорно факти обуславят приложението на чл. 65 от ЗОС както законосъобразно е приел съда.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е построил законен строеж върху общинския терен въз основа на строително разрешение, което го прави собственик на същия. Представеното строително разрешение е дадено само за монтиране на временен павилион по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ отм. , поради което извършения от него монолитен строеж е в...