Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. от с. Д., община Р., против Решение от 07.12.2004 г. по адм. д. № 2837/2003 г. по описа на Софийския градски съд (СГС).
По делото липсват категорични доказателства за датата на връчване на съобщението за изготвяне на обжалваното решение на касатора. Приложено e Известие за доставяне ПС 1083, R вх. № 2837/2003 г., изготвено от СГС на 22.12.2004 г. (вж. отметката върху последната страница на решението) и подадено в пощенската станция (ПС) на 23.12.2004 г. Върху известието има нечетлив подпис за получател, без да е посочено кога е положен той и от кого. Пак там има пощенски печат на ПС Дъскотна с дата 28.12.2004 г. Съдът не може да прецени дали адресът на касатора в с. Д., община Р. се обслужва от ПС Дъскотна, поради което за сигурна дата на съобщаването следва да се приеме 28.01.2005 г., когато Ахмед е подал саморъчна молба до СГС за издаване препис от решението и е получил такъв. Спрямо тази дата, подадената по пощата на 02.02.2005 г. касационна жалба от адв.. М. се явява подадена в срок и съответно – процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ахмед против Заповед № 2002005612/10.07.2002 г. на началника на НДСЧ – ДНСП, с която на основание чл. 75, т. 3 от ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “отказва издаване (отнема издадените) паспорти или заместващите ги документи на български гражданин”.
Недоволен от решението, Ахмед го обжалва. Счита, че при постановяване на решението си съдът следва да съобрази всички последвали издаването на обжалваната от него заповед факти и обстоятелства.
Ответната страна – началникът на НБДС – ДНСП, чрез процесуалния си представител счита, че жалбоподателят няма правен интерес от отмяна на заповедта предвид последваща такава с № 05009423/12.07.2005 г. с която се отменя изрично първата. Алтернативно моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна предвид обвързаната компетентност, при която е действал той към момента на първата заповед.
Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, установена от СГС. Тя не се оспорва от касатора. Към нея за сведение следва да се добави само обстоятелството, че със Заповед № 05009423/12.07.2005 г. началникът НБДС – ДНСП е отменил своя Заповед № 2002005612/10.07.2002 г.
При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна.
Доводът за липса на правен интерес у Ахмед от обжалването на заповедта е неоснователен. Безспорно е, че за периода 10.07.2002 г. – 12.07.2005 г. обжалваната заповед е действала и правото му на свободно придвижване е било ограничено. За преценка на нейната законосъобразност е ирелевантно обстоятелството, че по-късно, на 12.07.2005 г. тя е била отменена с друга заповед, при безспорното наличие на посоченото ограничаване.
Неоснователен е и доводът на Ахмед, че СГС е следвало да съобрази изискванията за законосъобразност на административния акт не само към момента на постановяването му, но и към момента на съдебната проверка.
Към момента на издаване на обжалваната Заповед № 2002005612/10.07.2002 г. е било в сила Постановление на М. М. – районен прокурор при Айтоската районна прокуратура от 02.07.2002 г. с което на основание чл. 153а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е забранено на Ахмед, като обвиняем по сл. д. № 514/2001 г. по описа на ОСлСл Бургас, да напуска пределите на РБ освен с прокурорско разрешение. Т.е. министърът на вътрешните работи, респективно упълномощените от него длъжностни лица, са били длъжни да издадат заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 75, т. 3 от ЗБДС и цитираното прокурорско постановление, като в случая те са действали при условията на обвързана компетентност. След издаването на акта той е станал обективен факт. Всички последващи промени на фактическите основания или законови разпоредби не дават правото на административния орган да пререшава въпроса чрез изменение на вече издадения негов акт. Това лишава и съда от възможност да преценява законосъобразността на акта към момента на съдебната проверката, защото може да са настъпили изменения, които органът не е имал възможност да съобрази. Настъпилата на 16.06.2003 г., отмяна на цитираното прокурорско постановление с друго такова от прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, дава основание на Ахмед да поиска отмяната на наложената му ПАМ с последваща заповед, но не и отмяна на първоначалната заповед считано от датата на издаването `и. Нещо повече – ако лицето е претърпяло щети от действието на отменената ПАМ и са налице условията на Закона за търсене отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, то може да потърси съответното обезщетение за тях.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 07.12.2004 г. по адм. д. № 2837/2003 г. по описа на Софийския градски съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р. А.И.