Производството е по чл.12 от Закон за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл.258 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на капитан Г. М. С. от гр. В. срещу Заповед № К-277 от 31.01.2005 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.253, ал.1, т.8 и чл.239, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.204, ал.2, т.6 от Правилника за прилагане на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като разузнавач към Пето районно полицейско управление-Златни пясъци към РДВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта. Релевира оплаквания за допуснати от наказващия орган нарушения на материалния закон, неоснователно било прието, че са налице предпоставките на чл.253, ал.1, т.8 във вр. с чл.239, ал.2 от ЗМВР и във вр. с чл.204, ал.1, т.2 от ППЗМВР. Цитираните материалноправни разпоредби касаят наложени за тежки умишлени престъпления две наказания "порицание" в рамките на една година. Твърди, че и двете наказания, заради които органът е издал процесната заповед, са за непредпазливи и извинителни от субективна гледна точка нарушения и тези дисциплинарни наказания не съответстват на тежестта на нарушението. Излага се оплакване за постановяване на обжалваната заповед и в нарушение на административно производствените правила - актът бил връчен по време на отпуск по болест. Моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.. Й., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт Караниколова, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал собственото си МПС на 08.12.2004 г. са недоказани. Не е спорно, че нарушението е извършено в срока на изтърпяване на наложено с влязла в сила заповед № 37/04 г....