Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Н. Г. И. против заповед рег.№ К-807/06.03.2006 г. на министъра на вътрешните работи. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му.

Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице сочените основания за отмяна на обжалваната заповед и моли да се отхвърли жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваната заповед рег. № К-807/06.03.2006 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи отм. е освободил от служба подполковник Н. Г. И., началник на служба І степен в Регионално звено служба "Сигурност"-Варна при Национална служба"Сигурност"-МВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.

Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва като поддържа, че е издадена в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. В тази насока релевира доводи, че към момента на издаване на заповедта не е притежавал изискуемия се стаж, за да бъде освободен по реда и на основание чл. 69 от КСО. Твърди, че не е освободен на посочената в заповедта дата 10.03.2006 г., в следващите работни дни на 13 и 14.03.2006 г. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения, а считано от 15.03.2006 г. до 22.03.2006 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, т. е. заповедта е издадена в нарушение на административнопроцесуалните правила. Релевира доводи, че с предходна заповед вече е бил освободен от служба в МВР поради пенсиониране, следователно органът не разполага с правото да го освободи отново на същото основание.

Заповедта е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи и съдържа предвидените в чл. 255 ЗМВР отм. реквизити. При преценката за изпълнение на необходимите условия за освобождаване на служителя от служба в МВР на соченото в акта основание, органът не е допуснал твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния закон. Според представената справка за осигурителен стаж по делото към 01.01.2006 г. жалбоподателят е имал общ осигурителен стаж до 31.12.2003 г. 27 години и 27 дни. От тях 19 години и 17 дни съставляват служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - офицери, сержанти или граждански лица. В справката е посочено, че служителят има и друг осигурителен стаж при ІІ категория труд в размер на 5 години 11 месеца и 21 дни, както и стаж при ІІІ категория труд - наборна военна служба 2 години и 19 дни, както и служебен стаж в МВР след 01.01.2004 г. - 2 години. В направеното предложение за освобождаване от служба рег. № 08-565/21.02.2006 г. този стаж е отчетен общо като стаж по чл. 69 от КСО в размер на 29 години и 1 месец, от които действително прослужени на длъжности за държавен служител - офицер от МВР 21 години и 1 месец.

Съгласно чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР отм. , административният орган по своя инициатива може да освободи от служба държавните служители при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В чл. 69 от КСО е предвиден преференциален ред за пенсиониране на изчерпателно изброените категории лица. За да се осъществи фактическият състав на чл. 69, ал. 2 от КСО е необходимо служителят да има 2/3 стаж на действителна служба в изброените в текста ведомства, който може да се допълва до изискуемите 25 години общ трудов стаж според правилата, регламентирани в чл. 17 и сл. от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Безспорно е, че жалбоподателят притежава необходимия стаж като служител в МВР, както и общия такъв за придобиване правото на пенсия по чл. 69 КСО. Неоснователни са доводите за неправилно включване към общия осигурителен стаж и времето на наборна военна служба - същото е признато за осигурителен стаж при ІІІ категория труд, който се включва в изискуемите 25 години общ трудов стаж според правилото на чл. 9, ал. 7 от КСО. Не намира опора в нормативната уредба възражението, че не е следвало специалният стаж по чл. 69, ал. 2 КСО да се допълва с общия трудов стаж от ІІ категория труд. В чл. 18, ал. 1 от НПОС изрично е предвидено, че при преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане трудовия стаж, при условие, че е придобит преди уволнението им от посочените служби. Поради това, притежаваният такъв от жалбоподателя при ІІ категория труд законосъобразно е сумиран с останалия осигурителен стаж при определяне на общия размер. След като в случая условията на приложимата норма са изпълнени, законосъобразно административният орган е упражнил правото си да освободи от служба жалбоподателя на визираното в заповедта правно основание. Обстоятелството, че служителят е бил вече освобождаван от служба в МВР по реда на чл. 253, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. - поради пенсиониране по негово искане, не обуславя извод за незаконосъобразност на процесната заповед, в каквато насока са релевирани доводи в жалбата. Освобождаването от служба по чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР отм. се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по чл. 199 или чл. 200, ал. 1 ЗМВР отм. . Тази норма съставлява самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение и за приложението й е водещо волеизявлението на служителя да бъде освободен от служба. Упражняването на предоставеното по силата на закона право на служителя да се пенсионира не води до преклудиране правото на административния орган да освободи служителя при условията на чл. 69 от КСО по реда на чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР отм. .

С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, административният орган законосъобразно е приел, че спрямо жалбоподателя са изпълнени предпоставките за освобождаването му от служба по реда и на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР отм. , тъй като е налице изискуемият общия трудов стаж по чл. 69 КСО, от които 21години и 1 месец в системата на МВР.

При издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила. Изтъкнатите възражения в жалбата, че служителят е освободен от служба в нарушение на забраната по чл. 256, ал. 1 от ЗМВР отм. , тъй като към 10.03.2006 г. (петък) актът не му е бил връчен, през следващите работни дни 12 и 13.03.2006 г. е изпълнявал служебните си задължения, а считано от 15.03.2006 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, не се подкрепят от данните по административната преписка. Процедурата по връчване на заповедта за освобождаване от служба на служителя е регламентирана в чл. 256 от ППЗМВР отм. . Отказът на служителя да получи срещу подпис заповедта се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели. В разглеждания случай, от събраните гласни доказателства в хода на процеса се установява, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на заповедта от служителите в сектор "Човешки ресурси"-МВР. Отказал да подпише същата, като заявил, че ще стори това, след като се срещне с ръководството на структурата. Поради това, че жалбоподателят не се явил по-късно същия ден, за да подпише уволнителната заповед, служителите от сектор "Човешки ресурси", натоварени със задължението да изпълнят процедурата по връчването й, са съставили протокол за отказ в хипотезата на ал. 2 на чл. 256 от ППЗМВР отм. . От изложените фактически обстоятелства се налага категоричен извод за надлежно проведена процедура по връчване на заповедта на 10.03.2006 г., към който момент служителят не е бил в отпуск, поради което липсва нарушение на правилото по чл. 256, ал. 1 ЗМВР отм. .

Предвид изложеното, не са налице основания по см. на чл. 12 ЗВАС за отмяна на обжалваната заповед

рег.№ К-807/06.03.2006 г. на министъра на вътрешните работи, поради което подадената срещу нея жалба от Н. Г. И. следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Н. Г. И. против заповед рег.№ К-807/06.03.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР отм. е освободен от служба в МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ В. Г. Ю.К.