Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК.

С решение от 1.03.2007 г. постановено по ад. д. № 7895/2006 г., Върховният административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания " АД срещу решението№ 1572/ 27.07.2006 г. на Комисията за регулирана на съобщението.

Срещу решението е подадена касационна жалба от "Българска телекомукационна компания " АД с наведени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необснованост.

О. К. за регулиране на съобщенията чруз процесалния си представител изразява становище за законосъобраност и обоснованост на решение и за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за законосъобраност на същото.

Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 21 от АПК , процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този резултат, решаващият състав на Върховния административен съд, пето отделение е приел за законосъобразно решението на Комисията за регулиране на съобщенията, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание, мотивирайки този свой извод с това, че административния орган не е излязъл извън рамките на своите правомощия свързани с постъпилото искане на "Орбител " АД за даване на задължителни указания на БТК за технически действия за реализиране на клокиране извън сградата на БТК и за цената на тези действия, тъй като касатора не е предоставил услугата за отдалечено клокиране, което представлява услуга по необвързан достъп.

Съответни на доказателствата по делото са съображения, че административният орган не е излязъл от рамките на своите прамощия и наведеното оплакване в това отношение неоснователно.Тези правомощия на комисията се отнасят до осигуряване на условия за предоставянето на необвързан достъп като цялостна завършена услуга от страна на БТК т. е. до даване на задължителни указания свързани с реализирането на такъв достъп.Представянето само на оферта от касатора за отдалечено клокиране не представлява предоставяне на услугата, в каквото смисъл е изразено искането на" Орбител ", а с предоставяне на условията за организиране на тази услуга. Според типовото предложение, действало към момента на издаване на решението БТК е следвало да предложи услугата с посочване на разходноориентираните цени, които да бъдат одобрени от КРС.Ето защо правилно е прието от съда, че по искането на "Орбител", в което е поискано БТК като оператор със значително въздействие върху пазара да посочи и цени на услугата комисията не е се е произнесла извън компететността си. Изводът, че в административеното производство няма принцип, спроед който искането да не може да бъде конкретизирано и затова не може да се приеме и това да води до произнасяне извън това искане, както и не може да се преме, че решението е постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на това основание. Съобразно разпоредбата на чл. 136, ал.1 от ЗД, когато оператора не изпълни задължението да осигури необвързан достъп в срок от 2 месеца засегнатите лица отправят искане пред комисия за регулиране на съобщенията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания, какъвто е конкретния случай.Разпоредбата на чл. 135, изр. 2 от ЗД отм. дава като самотоятелна правна възможност регулиращия орган да задължи оператора да изменя условията на договорите за необвързан достъп, независимо от типовото пердложение и последното не може да бъде основание за прекратяване на наличиния договор на това основание, както правилно е прието, още повече, че такава клауза липсва .От тук и неоснователен е довода на касатора, че е налице разширяване на правомощията му.

Следователно с решението КРС е действала в рамките на правомощията си, поради което приемайки изводите за законосъобраност на обжалвания индивидуалния административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съотвествие с материалния закон.Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото, поради което не са налице отменителните основания посочени в разпоредбата на чл.209, ал.1 т.3 предл. 1 и 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал.12 прдл. 1 от АПК същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав , ІІ колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 01.03.2007 г. постановено по ад. д. №7895/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Й./п/ Д. Й./п/ В. Т./п/ Е. З. Д.Й.