Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Х. Ф. - гражданин на Ирак, срещу решение № 7/17.01.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

А. Х. Ф. е роден в гр. Д., Ирак, гражданин на Ирак, арабин, мюсюлманин – шиит, неженен. През месец юни 2007 г. е напуснал нелегално Ирак и през Турция също нелегално е влязъл в Р България на 10.08.2007 г., където до настоящия момент пребивава. Не представя документи за самоличност. При проведените с кандидата интервюта същият заявява, че е напуснал страната си по произход поради тежката политическа и икономическа обстановка в Ирак. Като мотив добавя и убийството на дамата му племенника – деца, които са убити при случайни обстоятелства и вследствие на атентати. Кандидатът заявява, че е бил заплашван, но не може да посочи от кого.

При тези данни правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Кандидатът може да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочат рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права. Жалбоподателят не посочва да е бил обект на заплаха...