Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. М. Х. А. Р. - гражданин на Ирак, срещу решение 8/17.01.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Р. М. Х. А. Р. е роден в гр. Б., Ирак, гражданин на Ирак, арабин, мюсюлманин – шиит, неженен. На 14.08.2007 г. е напуснал нелегално Ирак и през Турция също нелегално е влязъл в Р България на 20.08.2007 г., където до настоящия момент пребивава. При проведените с кандидата интервюта същият заявява, че е напуснал страната си по произход поради лични причини. Добавя към разказа си за възникнал конфликт с членове от шиитската групировка „Т. А.”, които са искали да се хранят в магазина му безплатно. Тъй като кандидатът е отказал, са го заплашили че ще затворят магазина. Кандидатът заявява, че не е съден и осъждан в страната по произход.

При тези данни правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Кандидатът може да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочат рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права. Жалбоподателят не посочва да...