Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. К. П. от град Ямбол срещу заповед № К-13577/21.12.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245,ал. 1 т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му.
Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи с която е прекратено служебното правоотношение с П. П. поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Страните не спорят, че към 01.12.2011 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 34 години, 6 месеца и 29 дни, от които 25, години, 1 месец и 16 дни са на длъжност за държавен служител, а това се установява и от представената по делото справка рег. №17239/13.12.2011г., с което са изпълнени изискванията на чл.69 ал.2 КСО и чл.245 ал.1 т.13 ЗМВР.
Настоящият тричленен състав не възприема доводите, изложени в жалбата за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт, предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, изцяло по инициатива на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С изменението на т.13 Дв. бр. 88/2010г. е предвидена възможност от 1.01.2011г. пенсионирането при условията на чл. 69 от КСО да се извършва и по искане на служителя, но не е отнето правото на административния орган да инициира това.
В закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно изискване за изготвяне на предложение, тъй като в разпоредбата на чл. 268 от ППЗМВР е предвидена само правна възможност, а не задължение. В случая е изготвено предложение рег. №17240/13.12.2011 година от директора на ОД на МВР Ямбол до министъра на вътрешните работи. Следователно наведеният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.245 ал.1 т. 1 и 2 от ЗМВР. В т.1 е регламентирано самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно пределна възраст за служба в МВР - 60 години, и прилагането и не е свързано с наличието на условията на чл. 69 от КСО, каквото е изискването на т.13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. В т. 2 е регламентирано друго самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази норма се прилага, когато кумулативно са налице двете предпоставки, а именно навършване на възраст и осигурителен стаж, но тя не е свързана с чл. 69 от КСО.
Настоящият състав не споделя направения довод от пълномощника на жалбоподателя за приложимост на ТП №6/2007 година на общото събрание на ВАС, тъй като правното основание по чл. 245, ал.1, т. 13 от ЗМВР е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, в който смисъл е ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО / ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.
Неоснователно е и направеното искането за спиране на настоящето производство и сезиране на Конституционния съд поради противоречие на нормата на чл.245 ЗМВР с нормите на чл.6 и чл.48 от Конституцията на Р. Б.. С редица свои решение Конституционният съд се е произнесъл по аналогични случаи като е приел, че ограничаването правата на определени социални групи граждани е допустимо според Конституцията, когато тези ограничения са обществено необходими. В случая се касае до ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции, определени от основните задачи на МВР, визирани в чл.6 от ЗМВР, като защита на националната сигурност; противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество; защита при бедствия и редица други, свързани с опазване на обществения ред. С Решение №18/1997 г. по к. д. №12/1997 г. е прието, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер, а подлежи на определени ограничения от обективен и субективен характер. Настоящият състав счита, че в случая законодателят е предвидил този ред на пенсиониране, а също но-ниска пределна възраст за работа в МВР именно като такива ограничения с оглед спецификата на работата на служителите в МВР.
Предвид изложеното настоящият състав намира жалбата за неоснователна, при което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображение Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. К. П.
от град Ямбол срещу заповед № К-13577/21.12.2011 г. на Министъра на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. М.М.