Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на И. П. Ж., от гр. Ц. К., ул. "Н. П." № 11, против решение № 166/22.12.2005 г. по адм. д. № 36/2002 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдебен състав на Разградския окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора против заповед № 351/11.05.2002 г. на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи (РДВР), Разград, допълнена със Заповед № 371/15.05.2002 г. на същия издател, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 8, вр. с чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, вр. с чл. 204, ал. 1 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като "Водач на специален автомобил ІІ степен" в "Пожарогасене", РСПАБ - Разград, РЗ "ПАБ" при РДВР Разград, със звание "Главен сержант".
Недоволен от решението, Желязков го обжалва. Счита същото за незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. 1-во и 2-ро от ГПК, вр. с чл. 11 от ЗВАС. Развива и обстойни доводи за необоснованост на съдебния акт поради допуснати грешки при преценка на доказателствения материал, довели до погрешни правни изводи. Моли атакуваното решение бъде отменено, като се постанови друго, с което се отмени обжалваната заповед.
Ответната страна - директорът на РДВР Разград, счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмено становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
От данните по делото е видно, че за да постанови атакуваната пред първоинстанционния съд заповед, административният орган е установил от фактическа страна наличието на тежко дисциплинарно нарушение, извършено от касатора, което е несъвместимо с оставеното му на служба и се изразява в придобила широка публичност и отразена в средствата за масова информация кражба на 512 броя керемиди и 42 броя капака от ЗКПУ "Единство", с. К., общ. Ветово.
Със заповед № 339/9.05.2002 г. на директора на РДВР Разград е разпоредено извършването на служебна проверка по повод постъпили данни за извършеното от касатора дисциплинарно нарушение. На 10.05.2002 г. последният е представил рапорт с подробни обяснения. Служебната проверка е приключила със справка рег. № 2688/11.05.2002 г., като Желязков е запознат с нея и е отразил, че няма да дава допълнителни обяснения. На същата дата е изготвено предложение рег. № 2696/11.05.2002 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с което служителят е запознат. След приключване на процедурата по чл. 240, ал. 4 от ЗМВР (отм., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г.), респ. - чл. 212 от ППЗМВР, е издадена обжалваната заповед за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Относими към спора при преценка законосъобразността на оспорения административен акт са били още приложените протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за доброволно предаване, както и междувременно постановената присъда на Варненския военен съд по НОХД № 153/2003 г., потвърдена с решения на Военноапелативния съд от 15.12.2003 г. по НОХД № 199/2003 г. и № 489/4.08.2004 г. на ВКС. С цитираните съдебни актове касаторът е признат за виновен в това, че на 08 срещу 09 май 2002 г. в с. К., Русенска обл., с използване на МПС, след предварителен сговор с останалите подсъдими, като случаят не е маловажен, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 138.70 лева, от владението на другиго, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 от НК.
При правилно изследваната фактическа обстановка, правните изводи на съда са незаконосъобразни.
Установените в хода на производството факти доказват обективиране на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, което едновременно с това съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Поведението на полицейския служител несъмнено е в нарушение на служебните задължения, установени със ЗМВР и ППЗМВР за защита на правата и свободите на гражданите и опазване на тяхното имущество, респ. - за предотвратяване на престъпления или за тяхното разкриване и санкциониране. От друга страна - извършените действия, противоречат и на правилата на служебната етика, поради което правилно са възприети като несъвместими с морала и уронващи престижа на службата, и съответно - законосъобразно са били квалифицирани от издателя на обжалвания административен акт като виновно извършено нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение.
Следва да се има предвид, че дисциплинарната отговорност по своята правна същност се характеризира с елементи, еднородни с включените в състава на наказателната отговорност. Във всички случаи следва да се установи наличието на деяние, неговото авторство и отношението на субекта към извършеното. При положение, че в наказателното производство е било установено и санкционирано деяние, извършено от привлечения към наказателна отговорност, не може да се приеме друго, що се отнася до дисциплинарната отговорност на полицейския служител. Съобразно чл. 222 от ГПК, към приложението на които препраща чл. 45 от ЗАП, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съдилищата относно осъществяването на деянието и неговото авторство.
Независимо от наличието на възприетото материалноправно основание за постановяване на заповедта за уволнение, при провеждане на процедурата по освобождаване на касатора от служба е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. В този аспект поддържаният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на действията на органа, е основателен.
Съобразно предписанието на приложимата към спора редакция на чл. 240, ал. 3 от ЗМВР (ДВ, бр. 122/1997 г.), когато на офицерите и сержантите се налага дисциплинарно наказание "уволнение", началникът е длъжен да извърши служебна проверка, като събере необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, да изслуша нарушителя и
да приеме писмените му обяснения. Нормата е императивна и двете изисквания са регламентирани при условието на комулативност, като едновременното им провеждане гарантира законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването на служителя или приемането на писмените му обяснения не може да замести несъбирането или непреценяването на посочените от него доказателства или възражения. По същия начин личното изслушване не може да бъде заместено от приемането на писмените обяснения и обратно. Изслушването и събирането на обясненията са две самостоятелни действия на административния орган, чието осъществяване е условие за законосъобразността на обективираното в акта волеизявление. Подобно тълкуване съответства на целта на закона, която е пълното изясняване на обстоятелствата, относими към съществуването на дисциплинарната отговорност.
От данните по делото е видно, че след приключване на служебната проверка и преди налагане на дисциплинарното наказание, касаторът Желязков не е бил изслушан от административнонаказващия орган. Към преписката по делото липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че е същият е отказал да упражни правото си да бъде изслушан, а от фактът, че саморъчно е отразил върху справката, че няма да дава допълнителни обяснения, по никакъв начин не следва изводът, че отказва изслушване. При това положение атакуваното решение е и необосновано, т. к. констатациите на съда и изведените на тяхна база правни изводи са неправилни и противоречат на установеното посредством ангажираният доказателствен материал действително фактическо положение. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено откъм фактическа страна, заповедта за уволнение подлежи на отмяна като издадена в нарушение на императивно процедурно правило.
С жалбата е направено искане Желязков да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа по вина на уволнението. Предвид недопустимостта на разглеждането и произнасянето по подобни претенции, съставляващо гражданскоправни последици от отмяната на атакувания административен акт, в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. След отмяната на незаконното уволнение, възстановяването на работа става по силата на закона и се реализира при условията и предпоставките на чл. 260 от ЗМВР. Правото на обезщетение е регламентирано с разпоредбата на чл. 263 от ЗМВР и следва да се претендира по общия исков ред.
Водим от изложеното и на основание чл. 40, ал. 2, пр. 2-ро от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 166/22.12.2005 г. по адм. д. № 36/2002 г. по описа на Разградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
заповед № 351/11.05.2002 г. на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи (РДВР), Разград, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 8, вр. с чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, вр. с чл. 204, ал. 1 от ППЗМВР на И. Т. Ж., от гр. Ц. К., ул. "Н. П." № 11, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като "Водач на специален автомобил ІІ степен" в "Пожарогасене", РСПАБ - Разград, РЗ "ПАБ" при РДВР Разград, със звание "Главен сержант". О. Б. Р.
жалбата на И. П. Ж.,
В ЧАСТИТЕ,
с които е направено искане за присъждане на обезщетение за времето, през което е бил без работа поради уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност и
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези му части.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. К./п/ В. Г.
В.А.