Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс отм. .
С решение № 1337 от 21.12.2005год.,постановено по адм. д. № 1367/05год. Варненският окръжен съд, адм. отд.,4-ти състав, е отхвърлил жалбата на “Тексснаб”-ЕООД-гр. В. , представлявано от М. И. П. против Акт за поправка на ДРА № П-1537/28.06.2005год., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 720/17.08.2005год. на РДД-гр. В.. С решението съдът е осъдил “Тексснаб”-ЕООД-гр. В. да заплати на РДД-гр. В. сумата 80лв. юрисконсулско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от “Тексснаб”-ЕООД-гр. В., представлявано от управителя М. И. П.. Макар в жалбата да не сочи изрично правната квалификация на допуснатите нарушения, от изложеното в нея следва изводът, че се прави оплакване за неправилност на решението на Варненския окръжен съд поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл.218в, ал.1,б.”В” от ГПК във вр. с чл.11 от ЗВАС. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число и юрисконсулско възнаграждение.
Ответният по касационната жалба директор на Регионална данъчна дирекция - сега Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. В. не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея.
С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата...