Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба (неправилно наименувана като жалба) на А. А. А. от гр. К., област В. Т., срещу решение № 164 от 23.11.2007 г. по адм. дело № 389 от 2007 г. на Административния съд - гр. В. Т., 4 състав.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № СА-03-07-16 от 04.06.2007 г. на областния управител на област В. Т., с която е оставено без уважение искането му за присъждане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Прието е за установено от представените по делото доказателства, че осъждането на жалбоподателя не касае политически негови убеждения или религиозни вярвания, а има характера на криминално престъпление. В резултат на това жалбоподателят няма качеството на оправомощено лице по смисъла на закона, за да претендира за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, изложени в жалбата. Съдът подробно е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и обосновано е приел, че жалбоподателят няма качеството на репресирано лице по смисъла на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

Вярно е, че в чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ се сочат за правоимащи лицата, осъдени по чл. 275 от НК отм. , в сила от 13.03.1951 г., но законодателят изрично е посочил случаите "за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически...