Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. Е., област Я., срещу решение № 154 от 20.11.2009 г. по адм. дело № 220/2009 г. на Административен съд – Ямбол, с която е отхвърлена жалбата на Димитраков против заповед № 2009006435/11.09.2009 г. на заместник директора на Областна дирекция на МВР - Ямбол, за наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” със срок до отпадане на основанието. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Ответникът не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна. Като я разгледа на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът счете касационната жалба за основателна по същество по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт административният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 отм. от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди отмяната на разпоредбата и заглавието да бъде изменено на „Закон за българските лични документи” със ЗИДЗБДС, ДВ, бр. 82 от 2009 г.), т. е. налице е парично задължение в големи размери - 5351.43 лева (главница и лихви) към юридическото лице "ОББ" АД и липсва лично имущество, което да покрива задължението, както и че жалбоподателят не е предоставил надлежно обезпечение на цитираното задължение. Прието е от съда, че административният орган в хипотезата на чл. 76, т. 3 отм. ЗБДС налага ПАМ...