Производството е по реда на чл. 208- 228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по жалба на О. П. срещу решение № 1338/17.12.2008 г. по адм. д. № 365/2008 г. на Административен съд Пловдив, с което общината е осъдена да заплати на Д. Ж. Ж. от гр. П. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за периода 31.12.2006 г. -18.12.2008 г. за причинени неимуществени вреди от изградената и поддържана архитектурна среда, която затруднява придвижването и достъпа й до публични места, както и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, осъдена е да преустанови дискриминацинното третиране на Д. Ж. Ж., изразяващо се в изграждане и поддържане на недостъпна за нея архитектурна среда, както и да се въздържа за в бъдеще от изграждане и поддържане на недостъпна за хората с увреждания архитектурна среда.

Излагат се доводи за необоснованост на решението, като постановено без да са взети предвид всички доказателства, от които се установява, че общината е осъществила много мероприятия за поддържане на адаптирана за хора с увреждания архитектурна среда - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, в което излага съображения за законосъобразност на решението.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба - съдът е обсъдил всички докадателства и е взел предвид, че общината частично е изпълнила задълженията си произтичащи от чл. 32 от ЗИХУ.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна по делото за която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество е основателна. При служебната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК, се установява недопустимост на съдебното решение.

В исковата молба подадена до административния съд се претендира, на основание чл. 71 ал.1, във връзка с чл. 74 ал. 2 от ЗЗД , осъждане на О. П. да заплати на ищцата...