Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. Т. А. и А. Г. А., двете от гр. В., срещу Решение №559/13.10.2009 г. по адм. дело №1666/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответниците редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение, по жалба на С. Г. Г. и съпругата му К. Н. Г., Варненският окръжен съд е отменил Заповед №Р-217/17.08.2001 г. на кмета на община-Варна, с която е одобрено изменението на регулацията на парцел Х-11,12 в кв.56, по плана на 8-ми м. район, като от същия се образуват три нови парцела: Х-11, ХІІ-12б и ХІІІ-12, на основание чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ отм. . и §6, ал.6 от ПР на ЗУТ отм. . Съдът е обсъдил липсата на основания за нищожност на заповедта, но е намерил такива за унищожаемостта й, поради липсата на мотиви по чл.15, ал.2, т.3 от ЗАП отм. и липса на основание за издаването й по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ отм. , с което е нарушен материалния закон, поради което я е отменил.

Така постановеното решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване.

Жалбата на С. Г. Г. и К. Н. Г. срещу Заповед №Р-217/17.08.2001 г., неправилно е прието, че е допустима. Заповедта, видно от приложените към административната преписка доказателства, противно на приетото от съда, е съобщена на С. Г., по реда, предвиден в чл.52, във вр. чл.41, ал.3 от ГПК отм. , приложим на основание чл.82, ал.3 от...