чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с

чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "О"АД, които са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б."г", "д" и "е" от ДР на ДОПК. По договор за наем от 05.01.2000 г. между посочените свързани лица, сграда, намираща се в гр. С., бул."М. Л." №51, е предоставена от ответника по касация като наемодател на наемателя "Б"АД срещу наемна месечна цена от 1000 щатски долара към момента на сключване на договора. Впоследствие е постигната договореност за промяна на размера на наетата цена.

Съдът е установил, че административният орган на основание чл.15 и чл.16 ЗКПО

е определил нова стойност на средната наемна пазарна цена и е приел такава в размер на 5 евро за 1 кв. м., а отделно от това е приел, че общата площ на отдадените под наем помещения е 326.26 кв. м, въз основа на доклад от лицензиран оценител, изготвен през август 2000 г. за установяване на справедлива наемна цена, където тази площ е 483.26 кв. м.

По делото като доказателства за така определената цена на кв. м са представени договор за наем с несвързаното лице Сдружение "Българска асоциация по плажен волейбол" (5,5 евро за 1 кв. м) и "Алдерма" ООД (500 евро месечно); както и проучване на пазарни наемни цени, като са цитираи интернет сайтове за недвижими имоти. Представени са нотариален акт № 157/10.07.1998 г., съгласно който площта на първия етаж е 239.90 кв. м, а на втория - 237,90 кв. м; договори за наем от 05.01.2000 г. и шест анекси към него. С пет от тях - от 20.12.2006 г., от 20.12.2007 г., от 22.12.2008 г., от 22.12.2009 г. и от 22.12.2009 г., се променя предметът на договора за наем, като наемната площ се изменя на 102 кв. м, а наемната цена е определена на 5 евро или 9,80 лв. на кв. м.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните норми, но в противоречие с приложимия материален закон.

Съдът е счел, че изводите на органа по приходите противоречат на представените доказателства, както и че липсва яснота относно съображенията му да приеме площта за 326.26 кв. м.

Основното възражение в касационната жалба е, че административният съд неправилно е кредитирал представените пет броя анекси като годно доказателство. Касаторът излага причините, поради които приема, че те не следва да бъдат кредитирани - момента на представянето им пред ревизиращия орган; идентичността на съдържанието им; наличие на отдавана площ на други юридически лица; непредставяне на същите при проверка по делегация. Разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 ЗДДС

предвижда, че данъчната основа на доставки между свързани лица е пазарната цена. Съдът е счел, че макар да е осъществена сделка между свързани лица, на практика същата не е повлияна от това обстоятелство и не се отличава от условията на сделки между несвързани лица.

Съдът правилно е приел, че от факта, че анексите са идентични по съдържание в частта относно наетата площ, не следва, че същите са негодно доказателствено средство. Свободата на договаряне е гарантирана от закона, кат страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това, че са представени по-късно, при положение, че не са били поискани, както и факта, че са подписани от едно и също илце, при положение, че няма спор, че става дума за свързани лица, не може да обоснове извод, че анексите са съставени за целите на ревизията и нямат доказатлествена сила.

Представеният доклад от лицензиран оценител не може да бъде доказателство за размера на наетата площ, тъй като лицензираният оценител е изготвил оценка на цялата площ, която е следвало да бъде отдадена под наем в съвкупност, а не е имал задача да даде заключение за предмета на наемния договор, а при сумиране на площите от протокола от извършената проверка по делегация, на който се позовава касаторът, се получава обща площ от 103 кв. м. Както правилно е посочил Съдът, приетата от органа по приходите площ в размер на 326.26 кв. м не се потвърждава от нито едно доказателство.

При този предмет на договора за наем, макар и да са налице условията по чл.27, ал.3 ЗДДС, е налице сделка между свързани лица, но тя не е сключена при условия, водещи до отклонение от облагане. Безспорно по делото се доказва, че пазарните цени са 5 евро на кв. м, каквато е и наемната цена по договора за наем между свързаните лица. Следователно АС е стигнал до законосъобразния извод, че не се установяват предпоставки за предотвратяване неплащането или избягването на данъци. Ето защо следва да бъде споделен изводът му, че ревизията незаконосъобразно е доначислила 21 038.59 лв. данък за разликата между фактурираната от ревизираното лице стойност в размер на 1000 лв. месечно, и определената от органа по приходите по реда на чл.27, ал.3, т.1 ЗДДС

данъчна основа на реализираните облагаеми доставки на услуги в размер на 3 191.52 лв. месечно.

П. С. е приел, че представените по делото анекси към договора за наем от 05.01.200 г. не се отличават от условията, при които е отдавана търговска площ от ревизираното дружество на несвързани лица, поради което не е налице хипотезата на чл.13 ЗКПО отм. и правилно е отменил РА и в тази част, както и в частта, в която е определено акцесорното задължение за лихви върху така определения корпоративен данък.

По изложените съображения в тази част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Относно размера на разходите за лихви, с които следва да бъде преобразуван счетоводният финансов резултат на ревизираното лице за 2009 г. и 2010 г. по реда на чл.43, ал.1 ЗКПО, Съдът е приел, че административният орган неправомерно е преобразувал финансовия резултат за трите години в посока увеличение, което е довело до неоснователно намаляване на размера на данъчната загуба.

Касаторът твърди, че по два банкови кредита, обезпечени с недвижим имот, собственост на кредитополучателя "Б. Б. АД, въз основа на чл.43, ал.3, т.1 ЗКПО

, лихвите не следва да се включват в разходите за лихви, подлежащи на регулация. Поради това увеличението на счетоводния финансов резултат за 2009 г. с разходи за лихви, осчетоводени по дебита на сметка 621/6 в размер на 62 591,66 лв., а за 2010 г. в размер на 119 096,60 лв., е незаконосъобразно. Касаторът се позовава на

чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството

, която предвижда счетоводния принцип на текущо начисляване и твърди, че неправилно Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССЕ.

Съдът основава изводите си на писмо изх.№ 4702-89/13.02.2012 г. от "Българска банка за развитие" АД, което установява действително дължимите и действително платените лихви за данъчен периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и на заключението на вещото лице.

Въз основа на коректно установената фактическа обстановка Съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Видно от заключението на в. л., предприятието на ревизираното лице не е възприело политиката на капитализиране на финансовите разходи. Експертизата е констатирала, че счетоводството на дружеството е водено при спазване на принципа на текущото начисляване съобразно нормата на

чл.4, ал.1, т.1 ЗСч

, като приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на парични средства или техните еквиваленти и се включва във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Установеният от вещото лице по съответните периоди финансов резултат "данъчна загуба" след извършеното преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат на дружеството при отчитане на възникналите данъчни постоянни и променливи разлики води до констатиране на данъчна загуба след реализиране на финансовия резултат, както следва: за 2008 г. - 79 776.09 лв.; за 2009 г. - 147 794.20 лв., и за 2010 г. - 299 537.85 лв.. Съдът се е обосновал защо кредитира заключението на вещото лице и съобразно него частично е отменил РА.

Твърденията на касатора за неточности при извършването на експертизата не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Експертизата е извършена по документи в счетоводството на ревизираното дружество и е взето предвид писмото на банката за реално начислените разходи за лихви.

Неоснователна се явява и втората касационна жалба, подадена срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на основното решение. Касационните доводи са идентични с тези в първата касационна жалба срещу решение. Административният съд е разгледал в мотивите по основното решение въпроса за финансовия резултат на ревизираното дружество за спорните периоди, но е пропуснал да се произнесе по този въпрос в диспозитива, поради което първоначалното решение правилно е допълнено с преобразуването на финансовия резултат на дружеството, като съответно е изменен РА.

По изложените съображения обжалваното решение и в тази си част е постановено при правилно приложение на материалния закон и при условията на

чл.221, ал.2 АПК

следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и въпреки направеното от ответника в отговора на касационната жалба искане разноски за настоящата инстанция, такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че ответникът е направил разноски.

Така мотивиран и на основание

чл.221, ал.2, предл. първо от АПК

, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 1904 от 10.11.2012 г.

, постановено от Административен съд-гр. Б. по адм. д. № 1067/2012 г., поправено и допълнено с решение № 2299 от 21.12.2012 г. по същото дело.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ К. К.

К.К.