О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1475

[населено място],16.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2344 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Я. П. срещу решение №65 от 16.05.2024г. по в. т.д.№53/2024г. на Апелативен съд – Велико Т.. С него е потвърдено решение №138 от 22.12.2023г. по т. д. №76/2023г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка иск против Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“ с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на общо събрание на сдружението, проведено на 07.06.2023 г., като неоснователен.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че решението на ОС на Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, взето на 07.06.2023г., е незаконосъобразно, тъй като е опорочена процедурата по свикване и провеждане на ОС, както и че е налице липса на кворум за вземане на решение, тъй като членовете, новоизбрани с решение на ОС от 21.02.2023г., не са били поканени и не са присъствали. Счита, че съдът неправилно е приел, че отсъствието на един от членовете на управителния съвет при приемането на решение за свикване на ОС не би се отразило на изискуемия в устава кворум и практически не би могло да повлияе нито на вземането на решения, нито на тяхната валидност. Наред с това счита за неправилен извода на въззивния съд, че липсата на редовно връчена покана до жалбоподателката за самото ОС не е довела до нарушаване на членствените й права, тъй като тя е взела участие в проведеното събрание.

Допускането на касационното обжалване касационната жалбоподателка обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Достатъчно ли е присъствието на общото събрание на сдружение с нестопанска цел на член на сдружението, за който е установено по безспорен начин от съда, че не е бил поканен по реда, изрично определен в Устава на сдружението, но все пак се е уведомил по друг - нерегламентиран в Устава начин за събранието, за да се счете, че не е нарушено правото му като член на сдружението да участва в насроченото общо събрание?; 2. Съставлява ли нарушение на диспозитивното начало, когато съдът е бил сезиран с иск за отмяна на решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел на основание чл.25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, с което искане ищецът се е позовал на процесуална незаконосъобразност на взетите решения, състояща се в опорочена процедура по свикването на общото събрание, а съдът се е произнесъл по въпрос, касаещ нарушени ли са членствените права на ищеца-член на сдружението, без да е търсена такава защита?; 3. Допустимо ли е съобразяването по аналогия с дадените от ВКС тълкувания в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС в производства по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, относно въпроси касаещи процедурите по свикване и провеждане на общо събрание на сдруженията с нестопанска цел, където е възможна такава аналогия?

Твърди, че въпросите по т.1 и т.2 са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Решение № 239 от 23.02.2015 г. по т. д. №511/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. /цитирано в касационната жалба/, а за въпроса по т.2 се позовава и на противоречие с Решение №202 от 27.02.2015г. по т. д. №4123/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. Относно въпроса по т.3 от изложението, въвежда и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касация Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“ не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че искът по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ е допустим, като предявен в срок от въззивницата, която има качеството на член на ответното сдружение. Констатирал е, че на проведеното на 07.06.2023г. ОС на С. са взели участие лично или чрез пълномощник единадесет членове на С., които са и негови учредители, като ищцата М. Я. П. е един от присъстващите лично членове, а В. И. Я., П. Т. Т. и А. П. С. са били представлявани от пълномощника си М. Н. И.. Установил е, че участие в събранието не е взел само един от членовете на сдружението - Е. Й. Г.. Кредитирал е показанията на свидетелката С. С. и Протокола от заседание на управителния съвет на С. от 24.04.2024г., съгласно които решението на УС за свикване на ОС на С. е взето присъствено от двама от членовете на УС – председателя на С. и св. С., а въззивницата като член на УС не е присъствала и не е била редовно уведомена с оглед отсъствието й от страната в периода 28.03.2023г. - 25.04.2023г. Приел е, че с оглед наличието на кворум /съгласно чл.14 ал.4 от устава УС може да вземе решение, ако на заседанието присъстват повече от половината от неговите членове/ и наличието на обикновено мнозинство при вземане на решенията съгласно чл.14 ал.6 от Устава, нередовното уведомяване на ищцата не води до извод за нередовно провеждане на заседанието на УС. С оглед на това е приел, че ОС на С., проведено на 07.06.2023г., е било надлежно свикано от УС на същото. Отхвърлил е като неоснователни оплакванията на ищцата – въззивна жалбоподателка, че С. С. е била освободена като член на УС на С. и не е следвало да участва при вземане на решението на УС за свикване на ОС, като е изтъкнал, че към датата на провеждане на заседанието УС за свикване на ОС, последната е била вписана по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ като член на УС. В тази връзка също е констатирал, че представеният Протокол от ОС от 21.02.2023г. за освобождаване на членове на сдружението, включително и С. С., не е подписан и заверен от лицата по чл. 17, ал. 1 от Устава, което е довело и до постановяване на отказ от длъжностното лице по регистрацията от 17.03.2023г. за вписване на промени по партидата на С..

Поради липса на доказателства за приемане на нови членове преди 07.06.2023г. или за освобождаване на приети такива, съставът на въззивния съд е направил извод, че от учредяването му до 07.06.2023г. сдружението не е променяло членския си състав. Изложил е мотиви, че наличието на подадени молби за приемане на нови членове не води до извод, че процедурата за приемането им е проведена.

Изтъкнал е, че оплакванията на въззивницата за липса на надлежно връчване на покани на членовете на сдружението В. И. Я., П. Т. Т. и А. П. С., респ. ненадлежно участие на същите в събранието, не са заявени нито с исковата, нито с допълнителната искова молба, поради което са извън предмета на спора. Независимо от това е посочил, че представените по делото пълномощни с нотариална заверка на подписите на упълномощителите съответно от 24.04.2023г., 05.05.2023г. и 26.05.2023г., доказват правото на упълномощената от посочените трима членове М. И. да получава всякакви документи във връзка с участието им в ОС, както и правото да гласува от тяхно име при вземане на решения.

Въззивният съд е констатирал, че са налице доказателства за връчване на писмена покана за свиканото ОС на сдружението и дневния ред на същото на десет от членовете на С., с изключение на въззивницата и Е. Й. Г.. Посочил е, че представената по делото писмена покана за ОС съдържа данни за свикване на ОС по инициатива на УС на С., дата, часа и мястото на провеждането му, както и дневния ред на същото. Установил е, че въззивницата не е получила лично писмена покана, но се е уведомила чрез поканата, залепена по седалище на сдружението и безспорно се е явила на събранието и е участвала при вземане на решенията. С оглед на гореизложеното е направил заключение, че нарушаването на правата по чл.10, ал.4 от Устава не е довело до ограничаване на правото да участва в насроченото ОС. Приел е, че липсата на връчена покана на Е. Й. Г. и неучастието в ОС, проведено на 07.06.2023г., не е довело до незаконосъобразно провеждане на последното, тъй като изискуемият кворум е бил налице.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Вторият въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Всяко от посочените от ищеца нарушения на реда за свикване и провеждане на общото събрание на сдружението, съставлява отделно основание на предявения иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, като е недопустимо съдът служебно да следи за нарушения на закона, които не са изтъкнати в исковата молба. В исковата молба ищцата се е позовала на нарушение на предвидения в чл.10 ал.4 от устава на сдружението ред за свикване на общо събрание с писмена покана до всички членове на сдружението. С оглед на това въззивният съд е обсъдил съдържанието на това право и всички предпоставки за надлежното му упражняване, като е приел, че макар въззивницата да не е получила лично писмена покана, тя се е уведомила чрез поканата, залепена „по седалището на сдружението“ и безспорно се е явила на събранието и е участвала при вземане на решенията. С оглед на това е направил заключение, че нарушаването на изискването на чл.10, ал.4 от Устава не е довело до ограничаване на правото да участва в насроченото ОС. Всички изложени мотиви и констатации на съда са в рамките на заявеното основание на иска по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, съответно съдът не се е произнесъл извън предмета на спора, с който е сезиран и е постановил допустим и валиден съдебен акт.

Третият поставен в изложението въпрос не е обсъждан от въззивния съд, поради което не се явява обуславящ за изхода на производството.

Касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения в изложението първи въпрос, доколкото въззивният съд е приел, че макар въззивницата да не е получила лично писмена покана, тя се е уведомила чрез поканата, поставена в сградата, в която се намира управлението на сдружението и безспорно се е явила на събранието и е участвала при вземане на решенията, съответно не е налице нарушаване на правото й на участие в общото събрание, съставляващо основание за отмяна на приетите от него решения. Въпросът е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото относно изискването за отправяне на покани до до членовете на юридически лица с нестопанска цел като предпоставка за редовното свикване и провеждане на общо събрание на съответното юридическо лице е формирана последователна практика на ВКС със служебно известните на състава решение №135 от 10.03.2021г. по т. д. №1653/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №167 от 04.11.2013г. по т. д. №1292/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Въз основа на горните съображения и на основание чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК, следва да се допусне касационното обжалване на въззивния акт, по въпроса, уточнен от настоящия състав на ВКС както следва: 1 Присъствието на общото събрание на сдружение с нестопанска цел на негов член, който не е бил поканен по реда, изрично определен в устава на сдружението, достатъчно ли е, за да се счете, че не е нарушено правото му на участие в насроченото общо събрание?

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 16.05.2024г. по в. т.д. №53/2024г. на Апелативен съд – Велико Т..

УКАЗВА на касационната жалбоподателка в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, при участие на страните – касатор М. Я. П., ответник по касация Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.