Производството по делото е образувано по реда на чл. 184, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. Л. Щ. от гр. П., срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето по протокол № 4 от 31.01.2007 г., по дисциплинарно дело № 28/2005 год. по описа на ВСС, което се счита необосновано и неправилно, поради противоречия с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В съдебното жалбоподателят лично и чрез адв.. К. поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Ответната страна - Висш съдебен съвет, не изпраща представител. Депозирана е писмена защита с доводи за неоснователност на жалбата срещу посоченото решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за законосъобразност на процесното решение.
Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие, че обжалваното решение на ВСС е законосъобразно, по следните съображения:
С решение по протокол № 4 от 31.01.2007 г., ВСС е наложил на кап. П. Л. Щ., в качеството му на военен следовател при Военно-окръжна прокуратура гр. П. дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 181, ал. 2, изр. 1-во, чл. 172, ал. 1, т. 2 и чл. 170, ал. 1, т. 4 от ЗСВ и въз основа на решение от 20.09.2006 г. по дисциплинарно дело (д. д.) № 28/2005 г. по описа на ВСС, затова, че с действията си е накърнил престижа на съдебната власт и виновно не е изпълнил служебните си задължения.
Последното е образувано след своевременно постъпило, в рамките на 6-месечния срок по чл. 173, ал. 3 ЗСВ
след откриването на нарушението /редакция към момента на изготвянето му и образуване на д. д./, Предложение вх. № 11-03-582/28.11.2005 год. от компетентния орган - Административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура гр. П. - Военно-окръжен прокурор подп. Е. А., до ВСС, чрез Главния прокурор на Р. Б., в което се твърди, че кап. Щерев е извършил тежки нарушения и системно не е изпълнявал служебните си задължения, както и, че е осъществил действия, несъвместими с поведението на магистрат, накърняващи престижа на съдебната власт, за което е поискано налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 171, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Обстоятелствата, на които се базира искането, са изложени в пет пункта.
След постъпването на Предложението за реализиране на дисциплинарна отговорност на кап. Щерев във ВСС, е определен чрез жребий дисциплинарен състав, съгласно изискванията на чл. 33 ЗСВ, избран е председателствуващ състава, образувано е дисциплинарното дело № 28/2005 г., насрочено е заседание по него, съгласно изискванията на чл. 176, ал. 1 и 2 ЗСВ. Дисциплинарно отговорното лице е уведомено надлежно за това, съобразно чл. 176, ал. 3 ЗСВ, както и че има право да даде писмени обяснения, да направи възражения и посочи доказателства. След неколкократно отлагане на делото, поради заболяване на Щерев, последвано от това на упълномощения от него адвокат, служебни ангажименти и отпуски на допуснати до разпит свидетели и пр., дисциплинарният състав на ВСС е събрал поисканите от жалбоподателя и вносителя на Предложението писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност с приложените такива по преписката, след което е постановил решението си за уважаване на Предложението в неговите пункт ІІІ-ти и ІV-ти, приемайки за установено, че жалбоподателят, в качеството си на военен следовател, с действията си, описани в тях, е накърнил престижа на съдебната власт и виновно не е изпълнил служебните си задължения, което съставлява основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В т.2 от решението си, дисциплинарния състав на ВСС е предложил, за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 129, ал. 3 от Конституцията, чл. 131, ал. 1, т. 5 и чл. 168, ал. 1 ЗСВ, на привлечения магистрат ВСС да наложи наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 ЗСВ. В останалите три пункта Предложението на Военно-окръжния прокурор Пловдив не е уважено, тъй като съответно: по п. І-ви е констатирано преклудиране на срока за търсене на отговорност, по п. ІІ-ри, касаещ издадени и впоследствие анулирани болнични листи е приета липса на извършено нарушение, тъй като Щерев не е техен издател и не може да носи отговорност за допуснати пропуски от друго лице, а по п. V-ти, съдържащ твърдения за нерегламентирани контакти с криминално проявени лица през 2003 год. съставът е счел, че няма основание за търсене на отговорност не само поради изтеклите за това срокове, но и с оглед декларативния характер на изложеното и липсата на доказателства в тази насока. (В последния пункт Предложението не се и поддържа, видно от протокола от заседанието от 20.09.2006 год.)
След постъпване (на 24.01.2007 год.), на дисциплинарното дело, ведно с решението по него във ВСС, последният е приел процесното решение по протокол № 4 от проведеното на 31.01.2007 год. заседание, за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "уволнение".
С оглед изложеното, спазени са административно - процесуалните правила по приемане на решението, предмет на настоящото производство, предвидени в ЗСВ, както и предписаната от същия закон форма. Решението на ВСС е прието от единствено компетентния колективен орган, при наличието на кворум на същия, с оглед изискванията на чл. 181, ал. 2 ЗСВ - присъствували са 21 от членовете му, като за извършено дисциплинално нарушение от жалбоподателя са гласували "за" 21 членове, въздържали се и против - няма, поради което решението е взето с мнозинство гласове "за" повече от половината от общия брой (в случая единодушно) членове на Съвета. То е и подробно мотивирано, не поражда съмнения, като ясни съображения са изложени и в решението на дисциплинарния състав по д. д. № 28/05г. - част от процедурата по издаването на процесния акт. В този смисъл оплакването за липса на мотиви не само е неоснователно, но е и некоректно досежно твърдението в жалбата, че Щерев е санкциониран само въз основа на устен доклад на двама от членовете на ВСС. Последните са в качеството на председателстващ дисциплинарния състав (В. М.) и докладчик по д. д. (Л. Ц.), изслушали показанията на всички свидетели по делото, запознати подробно с всички писмени доказателства по него, докладвали точно и в съответствие с доказателствата установената фактическа обстановка, отделните пунктове по Предложението, мотивите за частичното му отхвърляне, както и тези в приетата му като основателна част, включително с всички съмнения досежно липсата на кръвна проба, видно от приложения протокол от заседанието.
Решението на ВСС е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Определеното дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 170, ал. 1, т. 4 ЗСВ съответствува на извършеното от жалбоподателя, установено от наличните по делото доказателства.
Безспорно е в процеса, че жалбоподателят Щерев - военен следовател при Военно-окръжна прокуратура гр. П., на 13.08.2005 год., е бил дежурен съгласно график, когато на територията на V-то РПУ-Пловдив, около 18.00ч., е било извършено тежко престъпление, завършило със смъртен случай, при участие на полицейски служител от VІ-то РПУ - гл. серж. Витларов. Уведомен от дежурния офицер на РДВР и от м-р Ралчев (и. д. н-к V-то РПУ), около 20.00 часа, със служебен автомобил, заедно със свидетеля д-р Й. Ш., разпитан и пред настоящата инстанция, жалбоподателят пристигнал в сградата на V-то РПУ - Пловдив, където се намирали и заподозреният полицай, в специализиран автомобил на паркинга - трупът на починалия Веселинов, а също и немалко полицейски служители от различни звена, с оглед особеността на случая. Според показанията на тези от тях, които са имали разговори или визуални контакти със следователя, Щерев е бил в особено, непрофесионално, превъзбудено и неадекватно състояние, като им направило впечатление, че: искал обяснения по няколко пъти за едно и също нещо, не бил в кондиция, а със забавени движения и нарушена координация, силно зачервен, като цветът на лицето му се сменял "до черен", говорел трудно и бавно, непрекъснато пиел кафе, отправял обвинения за "заговор" срещу него (св. Узунов), не носел служебния си куфар, а поискал протокол за оглед от св. Питропски, от същия се снабдил (извън кръга на правомощията си на магистрат) и с белезници, с които закопчал за палеца ("не зная по каква причина" - св. Рангелов), задържания Витларов за своя палец и по този начин го "конвоирал" до паркинга, където бил тестван с дрегер за наличие на алкохол и после обратно, "викайки и след удар с юмрук по плота на дежурната стая" наредил на гл. серж. Спасов да извика постовия на пост № 1, "втренчено и с груб тон" разпоредил на гл. серж. Власев да "наблюдава арестанта", който всъщност бил заключен в нарочното помещение за задържани лица в сградата на РПУ, пълна в този момент със служители, под наблюдението на камера и не проявявал обезпокояващо поведение. Всички тези впечатления досежно състоянието на к-н Щерев свидетелите свързват с употреба на алкохол, някои от които, конкретно и поименно посочени в решението по д. д., го подкрепят и с директни възприятия за това - "лъхаше на алкохол", "видимо беше употребил алкохол", "категорично беше употребил алкохол". Поради същото убеждение и след обсъждане помежду си, свидетелите Узунов, Ралчев и Рангелов, от телефона на последния, уведомили Военно - окръжния прокурор, с искането да разпореди изпращане на друг следовател, с цел правилно извършване на първоначалните неотложни следствени действия, с оглед напредналото време, сложността на случая и опасенията за обществен отзвук. Подп. Ангелов, по това време в отпуск, се свързал със заместващия го Зам. военно-окръжен прокурор Караджов по повод постъпилия сигнал, а минути по-късно му се обадил и к-н Щерев, споделяйки за наличие на семеен и служебен проблем (доклад - л. 69). По повод двата телефонни разговора, след десетина минути полк. Караджов бил в сградата на V-то РПУ, където от Щерев се информирал, че все още не е извършил оглед (при наличие "на два обекта на сбиването плюс трупа"). С намерението да извърши огледа на трупа, полк. Караджов тръгнал към паркинга на РПУ, където, около 22.00 часа срещнал, (изпратени от военно-окръжния прокурор) полк. Згуров - военен прокурор и военния следовател м-р Канурков, на които разпоредил да поемат случая. С. Щ., когото полк. Караджов преценил като "притеснен и разстроен", изпратил в къщи.
При тези данни, с основание ВСС е дал вяра на възприятията на болшинството от свидетелите за употреба на алкохол по време на дежурство от страна на Щерев, изложени в дадените първоначални обяснения - по време на проверката и поддържани в показанията им в хода на дисциплинарното производство. Оплакването в жалбата, че в решението си ВСС е подходил избирателно към гласните доказателства, като не е съобразил показанията на полк. Караджов и съдебния лекар д-р. Ш., е неоснователно. От една страна, сведения за поведение, повлияно от употреба на алкохол на въпросната дата от страна на Щерев се съдържат не само в показанията на разпитаните полицейски служители, за да се твърди преднамереност, а и в тези на полк. Згуров-прокурор при ВОП и на колегата му - К. К.- също военен следовател. От друга страна, разпитан пред съда, съдебният лекар д-р. Ш. обясни, че се е возил в буса до шофьора, като пътуването е било кратко, а Щерев е бил на задната седалка, поради което е логично да не усети мирис на алкохол по време на пътуването. Единственото, което, за разлика от друг път, му направило впечатление е, че бил неразговорлив, поради което и не направил повече опити да разговаря с него. След това свидетелят обяснява, че насочил вниманието си към колегите си от Бърза помощ (л. 243 по делото), заради особеността на случая и необходимостта от информация за клиничната картина на починалото в двора на полицейското управление лице, а Щерев разговарял по телефона и впоследствие излязъл от стаята. По-късно, тръгвайки с втория екип за огледа, д-р. Ш. видял Щерев "облегнат на капака на една кола", където го и оставили. При тези данни, дадените от съдебния лекар показания, че не е забелязъл физиологични промени у Щерев, свързани с употребата на алкохол, не са в състояние да опровергаят болшинството възприятия в обратния смисъл. По отношение на показанията на полк. Караджов се налага същия извод - "да или не, единствено той може да каже"..., "не мога да кажа дали е употребил алкохол", "...има няколко признака, по които може да се установи това, но той не беше труп пиян, да не може да ходи и да ръководи следствието..." (доклад и показания на л.187). Отделен е въпросът какво точно "ръководене на следствието" е осъществил жалбоподателят за времето от приблизително два часа до пристигането на колегите му, категорични, че пред него е стояла само празната бланка за протокол от оглед (при това получена от св. Питропски)... А, че е имало "известно забавяне на следствените действия" е направило впечатление дори и на д-р. Ш.. Св. Караджов не е видял изготвени справки за трите задържани лица - на въпросът му какво е това, е получил такъв отговор от Щерев. Обратното поддържат военният прокурор и военният следовател, извършили неотложните действия - а именно, че "всички материали са получили от полицаите", от Щерев не са получавали нищо. Според твърдението в жалбата и доказано с оглед изложеното по-горе, единственото иницирано от Щерев действие е по "доказване на алкохолното съдържание в кръвта на извършителя", осъществено по описания начин - с дрегера на ПП, (а не напр. чрез взимане на кръвна проба по съответния ред)... На практика основното, повлияло на извода на ВСС за основателност на Предложението в пункт ІІІ-ти е именно, че същият, като дежурен следовател, не е организирал и извършил необходимите следствени действия, че не е изпълнил служебните си задължения, което, с оглед преобладаващите свидетелски показания, е причинено от употребата на алкохол. Всъщност данни за влошено здравословно състояние жалбоподателят не е съобщил по времето на престоя си в сградата на V-то РПУ, където са се намирали два медицински екипа от които е можел, а е било и резонно да потърси помощ, не е уведомил и полк. Караджов за такова в проведения разговор по телефона. Хипертонично заболяване, като причина за случилото се, се лансира едва по време на дисциплинарното производство и в хода на съдебното, но не и към 13.08.2005 год.
С оглед изложените съображения, с това си поведение, жалбоподателят е предизвикал възмущението на присъстващите полицейски служители и притеснения у тях относно възможността за своевременно и законосъобразно извършване на необходимите първоначални следствени действия. При наличие на извършено тежко престъпление, с реална опасност от ескалиране на напрежение и обществен интерес, при осигурени свидетели, експерти, съдебен лекар и техника, при запазено от 18.00 ч. местопроизшествие, от 20.00, до 22.00 часа, да не се предприеме абсолютно нищо от страна на опитен следовател като Щерев (на такава длъжност е от 1996 год.), действително е факт представляващ тежко нарушение, уронващ престижа, авторитета и доверието към съдебната власт по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5 пр. 2 ЗСВ
. Показателни в това отношение са както приложените в делото публикации от печата, така и показанията на свидетелите Згуров и Канурков, иронично наречени "резервният екип", усетили пряко усмивките, подмятанията и негативното отношение на присъстващите униформени старши офицери.
Неоснователна се преценява жалбата и досежно твърденията за незаконосъобразност на решението на ВСС и в частта й, в която е приета основателност на Предложението в неговия пункт ІV-ти. Дисциплинарното нарушение, описано в него, е установено след извършена проверка от назначена комисия от Военно-окръжния прокурор, от която е видно, че към 14.09.2005 год., при 12 на брой дела на производство, по три от тях, конкретно цитирани, жалбоподателят не е извършвал никакви следствени действия. След проверка на относимите факти, възприемайки наличие на нарушение и по този пункт, в решението си ВСС законосъобразно е приел, че бездействието по служба представлява неоправдано и виновно неизпълнение на нормите на дължимо процесуално поведение по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗСВ. На същия като магистрат са известни негативните последици от такова бездействие, а конкретно нарушените текстове от НПК са цитирани в мотивите на рашението. Деянието е доказано включително и чрез представената от жалбоподателя пред съда справка. Вярно е, че по сл. дело № 257/05 са извършени множество следствени действия и с обвинително постановление от 08.02.2005 год. Щерев го е приключил. Но на 28.04.05 год. с постановление на военен прокурор, същото е върнато за допълнително разследване и от тази дата, до 14.09.2005 год. по него не е работено, след което е било иззето и довършено от друг следовател. По образуваното на 19.08.2005 год. сл. д. № 228/05 год. за един месец до изземването му жалбоподателят също не е извършил нито едно следствено действие. Третото посочено сл. дело - № 12/2003 год. е било спряно и възобновено на 14.01.05г. На 05.04.05 год. жалбоподателят го е приключил - с мнение за прекратяване. С прокурорско постановление от 10.05.05 год. е върнато за доразследване. До 14.09.2005 год. в изпълнение на указанията, Щерев е изпратил едно писмо...Иззето, довършено от друг следовател, делото е завършило с присъда. При тези данни, ВСС е постановил законосъобразен акт и в тази му част, доказано е виновното неизпълнение на служебни задължения, съставляващо основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. А че пропуските в работата на Щерев по въпросните три дела не са прецедент в дейността на следователя, говорят и данните за за отправяни предупреждения, рапорти от прокурори, спускани с посочени срокове задачи за изпълнение, както и наложено му наказание "строго мъмрене" със заповед № 116/26.05.2005 год., издадена след проверка от комисия с председател св. Караджов, заключението на която за работата на Щерев е: "провеждането на процесуално - следствените действия е незадълбочено, неритмично и непланово".
Неоснователна е жалбата и по отношение на оплакването за несправедливост на наложеното наказание - ВСС е единствено компетентният орган да наложи, по своя преценка, някое от дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1 ЗСВ, след изпълнение на съответната процедура, в зависимост от вида на наказанието. Съгласно чл. 175, ал. 1 ЗСВ, ВСС налага наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ по доклад на избран от състава му докладчик, а наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 ЗСВ - след осъществяване на дисциплинарното производство от дисциплинарен състав, определен по чл. 176, ал. 1, във връзка с чл. 33 ЗСВ. Съгласно чл. 181, ал. 2, изр. 2 ЗСВ, ВСС може да отхвърли предложението за налагане на наказание, или да наложи някое от предвидените в чл. 170, ал. 1 и 2 ЗСВ дисциплинарни наказания.
От изложенотото следва, че Съветът не е обвързан с предложенията, както на органа по чл. 30, ал. 1 ЗСВ, така и от предложението на дисциплинарния състав за вида на наказанието, което да се наложи на дисциплинарно отговорното лице, а е обвързан единствено по отношение на посочените в тях фактически обстоятелства, с които се очертава предмета на дисциплинарното производството, както и до каква степен те са доказани. При преценката на установените и доказани фактически обстоятелства, какво по вид дисциплинарно наказание следва да се наложи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразявайки се с установеното виновно неизпълнение на задълженията от дисциплинарно отговорното лице, съгласно критериите по чл. 171 ЗСВ.
В случая, след преценка по целесъобразност, ВСС е наложил на следователя и офицера Щерев най-тежкото наказание - "уволнение", след обсъждане на тежеста на нарушението, поведението на нарушителя, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, вредните му последици. С наложеното наказание се постига и целта на ЗСВ за освобождаване от системата на съдебната власт на съдии, прокурори и следователи, които допускат бездействие и неизпълнение на възложените задължения, каквото поведение рефлектира върху авторитета на магистратите и вреди на обществото, което накърнява престижа и уронва доверието в съдебната власт .
По изложените съображения, жалбата на П. Щ. от гр. П., срещу решението на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 172, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 184, ал. 2 ЗСВ, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Л. Щ. от гр. П., срещу решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 4 от 31.01.2007 г., по дисциплинарно дело № 28/2005 год. по описа на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. С.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Й./п/ З. Т./п/ Н. Д./п/ М. Д.
З.Т.