РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 2026 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 пр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез управителя П. З. против определение № 98 / 21.03.2014 год. по ч. т.д. № 91 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 159 / 10.02.2014 год. по ч. т.д. № 30 / 2014 год. на Окръжен съд – Бургас.Със същото е постановено спиране на производството по жалба на настоящата страна против постановен от длъжностно лице от А. по вписванията отказ за вписване № 20131227113855 / 02.01.2014 год., по заявление под същия номер, за вписване решенията на Общо събрание на съдружниците на [фирма] от 27.11.2013 год.. Бургаски окръжен съд е постановил спирането като последица на постановени, макар след постановяване отказа за вписване, определения по реда на чл. 536 ал.3 ГПК вр. с чл.19 ал.5 ЗТР / № 6 от 09.01.2014 год. по ч. т.д.№ 4 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд и опр. № 8 / 09.01.2014 год. по ч. т.д.№ 3 / 2014 год. на същия съд /, за спиране на регистърното производство по вписване на същите обстоятелства, на основание същото решение на ОС на съдружниците, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на дело, образувано по искова молба с вх.№ 16 009 / 21.12.2013 год. по описа на ОС – Стара Загора и на дело, образувано по искова молба с вх.№ 20037 / 21.12.2013 год. по описа на ОС – [населено място].Изрично въззивният съд е посочил, че актът му има единствено констативно значение, по оповестяване на обвързващ го акт на спиране - преждепосочените определения.Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като счита, че липсва връзка на преюдициалност между производството...