Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Този принцип е без отклонения относно наказателната отговорност. Що се отнася до гражданската отговорност, по общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 ЗЗД). Но законът допуска отклонение от това правило: този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 ЗЗД). Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. В този случай лицето, което възлага на друго лице някаква работа, не върши нищо непозволено. Има се предвид възлагане на работа, позволена от закона. Ако се възлага нещо непозволено от закона, тогава възлагащият би бил съучастник с прекия извършител и отговорността би имала правното си основание в чл. 45, във връзка с чл. 53 ЗЗД, а не в чл. 49 от същия закон. А щом чл. 49 ЗЗД има предвид възлагане на друго лице "някаква работа", която е позволена от закона, в такъв случай този, който е възложил работата, не е извършил нещо противоправно и виновно. Следователно това, което той е извършил - възлагането на друго лице някаква работа, не е граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Това становище намира опора в разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, според която лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Ако отговорността на лицето, което е възложило работата, се обуславяше от неговата вина, тогава такъв иск ще е недопустим като противоречащ на общия принцип (чл. 45 и 53 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 54...