1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№673
гр.София, 22.07. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 293 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 809 от 22.04.2013 г. по т. д.№ 3139/2012 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отменено решение № 795 от 26.04.2012 г. по т. д.№ 3973/2011 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав, като вместо това е прекратено [фирма], по иска с правно основание чл.155 т.2 от ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура.
Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо тъй като съдът, въпреки очертаният в исковата молба предмет на делото, се е позовал на правни норми и правни основания, които не са послужили нито при фактическото очертаване на предмета на спора, нито като правно основание на търсената от ищеца защита. Твърди, че ищецът е посочил в исковата молба, че ответникът осъществява дейност, която противоречи на чл.9, чл.10, чл.15, чл.16 и чл.85 от Закона за висшето образование/ЗВО/ и пар.4 ал.2 от ДР на ЗВО, а въззивният съд се е позовал на други разпоредби – чл.1 ал.2, чл.4 и чл.6 от Наредбата за държавните изисквания за организиране и провеждане на дистанционна форма на обучение във висшите училища, както и на чл.42 ал.11 и чл.79а ал.3 от ЗВО. Счита, че по този начин въззивният съд се е произнесъл по иск на непредявено основание и постановеното от него...