Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на А. В.ч Пономарьов, за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение № 349/10. 01. 2006г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. д. 5034/2005г. по описа на съда и оставилото го в сила решение №6391/2006г. по адм. дело №2249/2006г. по описа на ВАС, петчленен състав. В молбата се твърди, че с това решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-09-968/20. 07. 2004г. на министъра на образованието и науката, като с решение от 21. 06. 2011г. на Европейския съд по правата на човека по искова молба № 5335/2005г. на А. П. и В. П. срещу България, влязло в законна сила на 28. 11. 2011г. съгласно чл. 44, ар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Европейският съд е постановил, че действията на България свързани с изискването от двете руски момчета да заплатят таксите за средно образование, с оглед тяхната националност и имигрантски статут, не е оправдано и представлява нарушение на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека във връзка с чл. 2 от Протокол 1 към същата конвенция. Молителят твърди, че влязлото в сила решение на ЕСПЧ се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното делото, поради което моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 6 от АПК да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, както и оставилото го в сила решение на петчленен състав.

Ответникът по молбата – министърът на образованието, младежта и науката, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание, не взема становище по молбата за отмяна, а предоставя на преценката на съда.

Върховният административен съд, седемчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

С решение № 349/10. 01. 2006г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. д. 5034/2005г. по описа на съда е отхвърлена жалбата на А. П. срещу заповед № РД-09-968/20. 07. 2004г. на министъра на образованието и науката. С тази заповед министърът на образованието и науката е отменил предходна своя Заповед № 09-884/12. 11. 1998 г., като във връзка с привеждане размерите на средствата за обучение на чужди граждани в българските държавни и общински училища в страната и в чужбина в съответствие с променените икономически условия и действащата нормативна уредба в системата на народната просвета, е утвърдил стойност на сумите, заплащани на основание § 4, ал. 3 от ДР на ЗНП. Въз основа на тази заповед, директорът на Гимназия "И. С. А.", гр. П. е издал Заповед № 325/28. 04. 2005 г., с която е наредил на ученика Пономарьов да заплати сумата 800 евро (приблизително 1600 лева по курса на Българската народна банка), предвидена в т. І.2 от атакуваната министерска заповед. С решение №6391/2006г. по адм. дело №2249/2006г. по описа на ВАС, петчленен състав, е оставил в сила решението тричленния състав, с което е отхвърлена жалбата на на А. П. срещу заповед № РД-09-968/20. 07. 2004г. на министъра на образованието и науката .

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т.5 от узнаване на решението.

Решението на Европейския съд за правата на човека, на което се позовава молителя е постановено на 21. 06. 2011г., и при условията на чл. 44, пар. 2, б.”b” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е влязло в законна сила на 28. 11. 2011г. Молбата за отмяна е подадена на 21. 12. 2011г.

Поради това следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК актът подлежи на отмяна когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

От мотивите и диспозитива на решението на Европейския съд за защита на правата на човека по искова молба № 5335/2005г. на А. П. и В. П. срещу България е видно, че Европейският съд е приел, че по отношение на Пономарьов е допуснато нарушение на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека във връзка с чл. 2 от Протокол 1 към същата конвенция от страна на Българската държава.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че е налице основанието по чл. 239, т.6 от АПК и направеното искане за отмяна на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява основателно и следва да бъде уважено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното, Върховният административен съд, седемчленен състав на втора колегия, РЕШИ: ОТМЕНЯ на основание чл. 239, т. 6 АПК

влязлото в законна сила съдебно решение № 349/10. 01. 2006г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по административно дело № 5034/2005г. по описа на съда и потвърдилото го решение №6391/2006г. по административно дело №2249/2006г. по описа на ВАС, петчленен състав. ВРЪЩА делото

за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Р. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ С. Я./п/ П. Н./п/ Л. П./п/ Г. Ч./п/ Д. М. Д.М.