Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд, във вр. чл. 131-132 от ДПК отм. , вр. § 5, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ”ОУИ” при ЦУ на НАП - гр. В. срещу Решение № 1356/27. 12. 2005 г. по адм. д. № 430/2003 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която съдът е отменил Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 558/14. 12. 2002 г. на данъчен орган при ТДД-Варна, потвърден с Решение № 62/12. 02. 2003 г. на Директора на РДД - Варна, в частта с която на „Ник 2000” ООД не е признат данъчен кредит по фактури, издадени от „Артемис” ООД.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 218 б, ал. 1, б. „в” от ГПК и иска неговата отмяна.

Ответникът – „Ник 2000” ООД не се явява и не се представлява. В писмено възражение процесуалният представител на дружеството оспорва основателността на касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо А отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба на „Ник 2000” ООД срещу ДРА № 558/14. 12. 2002 г. на данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с Решение № 62/12. 02. 2003 г. на Директора на РДД - гр. В., в частта, с която...