Производствотое по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касацонна жалба
И. К. С. от гр. В., подадена чрез упълномощен адв. Е. Д., против решение № 25 от 28. 10. 2011г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, по адм. д. № 24/2010г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката решението е неправило, защото имотът на бившата собственичка не може да бъде ситуиран по никакъв начин на терена и тя не попада в нито една от категориите лица, имащи право да оспорват плана на новообразуваните имоти. Касаторката твърди, че е призната за собственик на поземлен имот № 1826 по проекта за ПНИ, идентичен с имот пл. № 1826 по КП - 87г., което е удостоверено с нотариален акт № 164 от 25. 06. 2010г. и скица от 16. 06. 2010г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - И. С., М. Т., Я. А., А. А., Д. Д., Ф. П. и Р. Д. не изразяват становища по касационната жалба.
Ответникът - областният управител на област с административен център гр. В. с писмена молба заявява становище за основателност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - Д. Т., М. Г., М. В., В. В., Д. Т., Й. К., П. П. и И. К. не изразяват мнение по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото оспореното решение е правилно, при постановяването му са съобразени изискванията на материалния закон и процесуалните правила, като са спазени указанията в отменителното решение на ВАС - №12225/20. 10. 2010г. по адм. д.№2729/2009г. Според участващия по делото прокурор за съдебния акт не са налице основания за отмяна по чл. 209 т .3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила и жалбата отхвърлена.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният администартивен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 25 от 28. 10. 2011г. е отменена заповед № РД -06-7706-20/24. 01. 2006г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на с. о. по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, "Траката", землище Виница, област В. в частта по отношение имот № 1826 по този план и преписката е върната на административния орган за преработване на ПНИ в посочената част, съобразно указанията на съда, дадени в решението. Със същото решение е отхвърлена жалбата по отношение на имот № 1822 по ПНИ, но в тази част няма касационна жалба и съдебното решение е влязло в сила. За да отмени заповедта в частта досежно имот № 1826, Варненският окръжен съд е приел, че лицето И. С., в полза на която е вписан целия имот в регистъра към ПНИ, е ползвател с преобразувано право на ползване в право на собственост с признато право по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и тя е придобила собствеността върху 600 кв. м., представляващи част от отредения й НИ №1826 – целият е площ от 1085кв. м. В мотивите на съдебното решение е отразено, че на наследниците на бившия собственик с възстановено право на собственост върху бивш имот в същата местност, е записан НИ №6121, който е съседен и е с площ 385 кв. м. Първоинстанциониня съд се е позовал на заключение на изслушано вещо лице, според което имотът на И. С. е идентичен с възстановения имот и има техническа възможност за отделяне на разликата над 600 кв. м. до действителната му площ, част от която - 115 кв. м. следва да се присъедини към новообразувания вече имот на бившите собственици, а от останалите 370 кв. м. да се образува нов имот за същите собственици.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съобразено с изискванията на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото атакуваното съдебно решение е изцяло съобразено с касационното решение №12225 от 20. 10. 2010г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. №2729/2009г. В мотивите на това решение е вписано, че
имотът на бившите собственици следва да бъде задължително ситуиран на терена и фактът, че в решение № 1047 от 19. 01. 2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Варна, с което се легитимират бивщите собственици, не са посочени граници, не прави невъзможна идентификацията. Касационният съдебен състав е преценил, че е нормално в този вид решения на колективния орган по поземлената собственост да няма установени граници, защото тези граници ще се определят впоследствие въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и следва да се отчете и безспорния факт, че в ПНИ имот № 6121 с площ от 385 кв. метра е отреден за бившите собственици - наследниците на Д. А. К.ва. Оттук е изведен извод, че първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като има предвид, че изискванията на ал. 9 са относими само към ползвателските имоти, а за бившите собственици е приложима разпоредбата на ал. 7, която е специална спрямо ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите на ползвателите, като са дадени задължителни указания в този смисъл. При изпълнение на горепосочените указания при повторното разглеждане на делото административният съд въз основа на приета съдебно - техническа експертиза е устанивил, че е налице техническа грешка в изписването на КП от 1956г. в решението на ОСЗ - Варна, като изслушаният експерт е категоричен, че в този КП на м. "Фатрико" имот № 3753 отговаря на имот № 10909, който не е записан в решението на ОСЗ - Варна, но незаписването на граници на имота в посоченото решение не прави невъзможна идентификацията на имота на бившите собственици. При това положение настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, развито в касационната жалба, че
имотът на бившата собственичка не може да бъде ситуиран по никакъв начин на терена и тя не попада в нито една от категориите лица, имащи право да оспорват плана на новообразуваните имоти.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал на приета и неоспорена съдебно - техническа експертиза от 30. 10. 2010г., в която е отразено, че площта на имот № 3753 по ПКП - стари реални граници на с. о. "Траката" е общо 3269 кв. м., от които 978 кв. м. са включени в имот № 1826, целият с площ 1025 кв. м. по ПНИ. При новото разглеждане на делото вещото лице е дало заключение, че имот № 3753 по ПКП по площ и граници е съответстващ на имот № 10909 по КП от 1956г. и на имот пл. № 2139 по КП от 1936г., записан на името на А. К.в, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че целият имот се идентифицира като бивша собственост на Д. А. К.ва. Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че на бившите собственици е реституирано право на собственост върху 2500 кв. м., които не могат точно да се ситуират на скица, но те безспорно са част от площта от 3269 кв. м. и други лица с възстановено право на собственост нямат претенции към имот № 1826 и ПНИ не е оспорен от други лица в процесната част. Следователно жалбоподателите в първоинстанционното производство са се легитимирали като бивши собственици в възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради което те попадат в категириите лица, имащи право да обжалват заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти в частта относно НИ № 1826. В мотивите на атакуваното съдебно решение точно е констатирано, че касаторката И. С. е придобила по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността само върху 600 кв. м., с оглед на което и съобразно заключението на вещото лице има техническа възможност част от спорния имот № 1826 да бъде включена в НИ № 6121 от ПНИ /записан в регистъра на бившите собственици/ по югозападната граница, както и да се образува нов самостоятелен имот за бившите собственици с площ 370 кв. м. по североизточната граница, който съответства на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и е с площ надвишаваща изискуемата площ от 250 кв. м.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенциите на касационната жалбоподателка и на Областната управа на област В. за присъждане на разноски се оставят без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№ 25 от 28. 10. 2011г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, по адм. д. № 24/2010г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Т. П. Д.Г.